Радост Владимирова

за нея

Литературен клуб | философия | преводна литература

 

Едно издателство трябва да има свой стил

 

Интервю с Радост Владимирова, управител на изд. "Рива"

 

 

      Въпрос: Кога е основано издателство „Рива" и как възникна идеята за неговото създаване?
      Радост Владимирова: През 1991 г. е създадено издателството, но много преди това аз самата се занимавах с издателска дейност, тъй като бях преводач от френски. Така както работех основната си работа в Министерството на Народната просвета, както се казваше тогава. В международния отдел участвах в подписването на културните спогодби между Франция, Италия, Дания, България, арабски държави. Това ми беше основната професия. Но като хоби, и въпреки това на професионално ниво, не съм преставала да превеждам. Завършила съм френска филология в Софийския университет. За съжаление трябва да кажа, че има криза в жанра. Тогава имаше годишен преглед на преводната литература и преводачите се чувстваха като на изпит, защото публикуването на техни преводи не ставаше анонимно. Четяха се под лупа и се обсъждаха всички страни на езика, от една страна като граматика, от друга страна като „пренаписване" на едно произведение, като влизане в стила, в начина на мисленето на един автор, и в края на годината ние всички с известно напрежение очаквахме тази оценка.
      Въпрос: През 2004 г. тези прегледи на съюза на преводачите бяха възстановени. Само можем да се надяваме, че тази традиция отново ще стане ежегодна.
      Радост Владимирова: Аз лично много се надявам. В ръководството на съюза влязоха едни от най-добрите ни преводачи - например Мария Петкова. Тя има перфектни преводи. Държа изключително много на проверката на всички видове понятия. Независимо от това дали те са исторически, етнографски, географски... Независимо от това, че ние разчитаме на научна редакция. Научната редакция ни гарантира правилното използване на понятийния апарат, изчистване на понятия, които преводачът, колкото и да се старае, не може да обхване в дълбочина.
      Въпрос: Добре е, че вие държите на професионални редактори и консултанти в различните области.
      Радост Владимирова: Задължително. По този въпрос нямаме никакво колебание. Това разбира се ускъпява самия продукт, но никога не съм се колебала да съкратя работата на всички звена, които участват в производстовото на една книга. Като се започне от самия избор, т.е. научната рецензия затова какво представлява книгата и как тя би стояла на българския пазар, каква ниша би покрила ако има такава или каква би допълнила ако в дадена област вече има достатъчен брой публикации. Следва, разбира се, преводът. Всички звена, които, както казах, участват в изработването на едно издание. Редакторът, коректорът, не на последно място художественото оформление.
      Въпрос: Да разбирам ли, че вие сте едни от малкото издателства в България, които правите маркетингови проучвания?
      Радост Владимирова: Маркетингово проучване според мен звучи много сериозно. Естествено, че като имаме поглед върху пазара на книгите, се замисляме как би се продавала една книга. Но Вие сте в едно издателство, което от началото на своето създаване до ден днешен държи на имета на автора, на заглавието, ние имаме и много големи и много сложни за изработка книги. Те никога не могат да бъдат високотиражни, никога не могат да бъдат продавани бързо. Има книги, за които продажбата за време от една година, дори и две, по принцип е добра. И веднага ще си послужа с пример. (Като, разбира се, завърша предишната си мисъл, че до ден днешен ние не сме правили никакво изключение.) Още в самото начало на нашата работа в издателството се захванахме един екип от изключително големи професионалисти с издаването на петте тома от трудовете на проф. Михайлов за гръцката епиграфика. Това са всички текстове, намерени на територията на България, преведени са, фотографирани са местата, на които са намерени. Изработихме компютърни програми, които възстановяват текста автентично. Ако някоя буква от текста се губи, програмата я възстановява. Книгата на проф. Михайлов, който тогава беше председател на световната асоциация на епиграфите, е написана на латинтски и на гръцки, няма българска версия. Т.е. това беше първата истинска книга в България. Веднага припомням, че с подобни трудове се занимава Българската академия на науките. По време, когато прохождаха частните издателства, може би беше и хубаво, че не знаехме с какво се захващаме, защото тази книга се увенча с успех. Ние първо я представихме на световния конгрес на епиграфите в Рим. Така че тази книга не може да се очаква да бъде продадена бързо. Но това е книга, която се продава навсякъде по света, в книжарници, в университети. Работата по една книга, колкото и да е сложна, ми доставя голямо удоволствие. И това ми харесва.
      Въпрос: Едно издателство дори и да издаде само една книга, но тя да е важна и качествено издадена, е по-добре, отколкото да бълва всяка седмица масови четива, претупани набързо. Не е ли така?
      Радост Владимирова: Да, точно това си мислех. Макар че има колеги, които съм чувала да казват „Издател ли е човек, издал една книга?". Има такава статистика, разбира се, която класифицира издателствата на малки, средни и големи въз основа на броя издавани книги на седмица. Дали издават една книга на седмица, дали една на две седмици и т.н. Но винаги съм си мислила, че много е хубаво всеки издател да има собствено лице. Всяко издателство има своя публика. Издателствата, които издават високотиражна литература, имат своя читателска публика. Тя не е наша. Уважавам всяка читателска публика. Без изключение. Но ние имаме наша читателска публика и нашите читатели обикновено са от средите на студенти, преподаватели, научни работници, интелектуалци, ако ги наречем така. Много автори ни търсеха, като искаха техните книги да бъдат издадени тук. В годината, в която започнахме да бъдем търсени по този повод, аз и моите колеги разбрахме, че не напразно сме следвали тази политика. Политиката на издаване на научна литература, научно-популярна литература и, на трето място художествена документалистика. Това е пак научна литература, но е по-увлекателна, но нашите по-леки четива винаги имат съдържание, което носи познание. Ние сме, може би ще използвам клише, една транзмисия между автора и читателя. Възприемаме издателската работа точно като такова призвание - да намериш нещо, което мислиш, че е добро за определена публика.
      Въпрос: Все пак вие издавате и чисто художествена литература? Сещам се за книги като „Френски ренесансови новели", или една от първите ви книги, която съм чел като ученик, „Зверски нощи" на Сирил Колар.
      Радост Владимирова: Да, ние издаваме и художествена литература. Мога да Ви препоръчам също Казуо Ишигуро, Айрис Мърдок, Мишел Турние, Пол Гимар, Уилям Бойд... Но сме познати повече с историческите биографии. Те се търсят много. Например биографиите на руските царе. Имаме много истории - История на Османската империя, История на Балканите, История на Израел, История на Италия, История на Средиземноморието, История на Испания и др. Имаме истории на отделни градове.
      Въпрос: Книгите, които представят историята на отделни градове, са много интересни, а и май няма друго издателство, което да се е сетило да ги издава?
      Радост Владимирова: Да, сега като се замисля, може би е така. Например мога да спомена книгата „Истанбул. Имперският град" от Джон Фрийли, книгата „Йерусалим" от Ф. Е. Питърс. Това ме привлече много, защото Истанбул е част и от българската история. Да подредиш историята на един град в книга, ми се вижда много добре.
      Въпрос: Участвате ли в панаири и международни форуми на книгата?
      Радост Владимирова: Да, да. Първо участваме в панаирите на книгата в България, още от самото начало. Две последователни години ни канят на Франкфуртския панаир на книгата. Във Франкфурт имахме индивидуален щанд. С такова нещо всеки издател се гордее. Много бяхме поласкани от начина, по който беше направен избора. Защото ние получихме поканата на факса на издателството. Без да сме водили предварително никакви разговори. Изборът е направен след като колегите ни от Франкфуртския панаир на книгата са прегледали продукцията на българските издателства и се спряли на нашето. Тогава още нямаше интернет страници и беше по-трудно да се види от чужбина какво предлага едно издателство. Тук в скоба ще кажа, че ние имаме интернет сайт (www.rivapublishers.com), от който може да се види стила на нашето издателство. Искам да отбележа, че участието ни на Франкфуртския панаир беше много успешно. И най-голямото признание затова беше, че на следващата година пак бяхме поканени. Имахме много интересни срещи с издатели. Ние не се обвързваме с поредици, защото да правиш поредица означава да обещаеш да бъдеш много постоянен.
      Въпрос: Споменавайки за сайта на издателство „Рива" ме подсетихте и за следващия ми въпрос. Смятате ли, че все пак книгите ви се нуждаят от реклама и по какъв начин ги рекламирате? Вие със сигурност имате и голям брой постоянни читатели на вашите книги. Освен чрез сайта търсите ли други начини да ги осведомявате за новите заглавия?
      Радост Владимирова: Така е, ние имаме голям брой постоянни читатели, които ни се обаждат по телефона или търсят връзка с нас по други канали. За съжаление, не смятам, че класическата реклама помага на книгата. Ние участваме във всички страници за книги в пресата, в литературни списания. Преди години аз и моите колеги работехме в Обединена българска книгопоща. По онова време Обединена българска книгопоща публикуваше в най-големите вестници, включително и в осем регионални вестници. Имахме много клиенти. Но тази задача се оказа доста трудно осъществима, защото след смяната на собствениците страниците на вестниците започнаха да се изчисляват в квадратни сантиметри, а книгата не може да се представи в няколко квадратни сантиметра. Съжалявам, че няма високотиражен вестник за представяне на книги, който да достигне до всички. Защото наистина има едно прекъсване между читателите и издателите. Те не са информирани, те не могат да знаят какво излиза. Разбира се, за тези, които са в София, площад „Славейков" е под ръка, но има и много, които са в провинцията. Ние имаме много читатели, които ни търсят от провинцията. Много съжалявам за това прекъсване между издателите и читателите, то е чисто техническо, но по този начин страда една традиция, която имаше в България. Не е добре, когато една установена традиция се нарушава. Българинът е четящ. Българинът обича да притежава книги. Във всяка българска къща има поне една цяла стена с книги. Книгата може да не бъде прочетена веднага, но когато я имаш, все някога ще дойде моментът, в който ще я прочетеш. Младото поколение расте в домове, пълни с книги. Все някога ще посегне един ден към книгите. Съществува традиция книгите да бъдат достъпни като цена и в същото време да са качествено издадени. Трябва хора като вас и вашето списание, да помогнат книгата максимално да бъде „спасена". Знам, че в тези времена е трудно, но не бих се отклонила в посока на това какво правят конкурентните медии като телевизията, радиото, интернет. Всяка медия си има своето място и не можем да говорим, че книгата е застрашена от конкуренцията на другите медии. По-важното е да направим така, че книгата да е достъпна и читателите да са информирани за нея. Компютърът няма да измести книгата. Вярно е, че все повече книги се продават в допълнение с компакт диск, който само ползотворно допълва съдържанието на книгата, а не я конкурира. Навлизаме в един огромен въпрос. Ние също имаме книги, които сме издали с приложение CD, което е много добро мултимедийно допълнение към някои от научните ни книги, тъй като дава повече възможности за „навлизане" в материала и е по-достъпно за по-младите.
      Въпрос: Нека кажем, че вие издавате и философска литература. Кои заглавия бихте посочили и оттук да преминем към предстоящите заглавия на издателство „Рива", както в близките седмици, така и в по-дългосрочен план.
      Радост Владимирова: Предстои да излезе нов роман на Айрис Мърдок, биография на Едит Пиаф, Атлас на Вселената, Речник на символите, също бих откроила „Загадките на Европа". От сферата на философията бих споменала книги като „Големият разлом" на Франсис Фукояма, „Страхът в Западния свят" от Жан Делюмо, „Нищетата на историцизма" от Карл Попър и др.
      Въпрос: Какво бихте казали в заключение?
      Радост Владимирова: Искам също да кажа, че ние сме един много силен и сплотен екип. Доволна съм от външните ни сътрудници, и преводачи, и редактори

 

 

Интервюто взе Емилиян Николов,
ноември 2005 г.

Електронна публикация на 17. април 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!