Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

По „изборите“ в Свищов*

 

Алеко Константинов

 

Свищов, Алеко Константинов,
Окръжният управител има заповед да се
придъжа строго в границите на закона.
С т о и л о в

 

 

         Това беше отговорът, който получих на 9 сптември т. г. от г. Стоилова на телеграмата ми, с която молих да се спрат явно беззаконните „м о р а л н и   в л и я н и я“ на свищовските преставители на властта. Окръжният управител с председателя на постоянната комисия и околийския началник няколко дни преди изборите бяха тръгнали от село на село из Свищовската околия и упражняваха   „м о р а л н о   в л и я н и е“ по такъв начин: „Негово царско височество преди някалко дни, като мина край Свищов, поръча да изберете тези (консерваторите), недейте избира другите (Алеко Константинов, д-р Ванков и Никола Константинов), защото те ще изпъдят княза.“
         В три четвърти от селата тези агитации на властта селяните посрещнаха с подигравка. Някои от тия подигравки са доста остроумни. Например в село Саръяр, когато околийският началник казал, че „правителството  и с к а   т е з и (консерваторите)“, събраните селяни му отговорили иронически:
         — Е хубаво, господин началник, ако правителството толкоз ги  и с к а, нека им пише по едно писмо да идат в София, па да се върши работата; защо ще ходим на избори?...
         Няколко пъти бяха викани в окръжното управление селските кметове и писари и върху тях се упражнило  „м о р а л н о т о   в л и я н и е“.
         В надвечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса Данков, един от „избраните“, беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да „влияе“. В едно турско кафене ги нагазват троица младежи, най-видни търговци, от които единият, като се обърнал към находящите се в кафенето турци, посочил към управителя и извикал:
         — И този е окръжен управител! Не го е срам, да ходи по кръчмите да заплашва мирните избиратели!
         Тия трима младежи в същата вечер бяха нападнати от една пияна шайка, предвождана от полицията, и арестувани. През цялата нощ, срещу неделя, в Крайната махала, пред Горчовото кафене, е пирувала за сметка на „избирателите“ една шайка от власи и цигани — надеждната опора на свищовските консерватори.
         В събота вечерта беше вън от всякакво съмнение, че 9/10 от избирателите на Свищовската околия бяха в полза на самостоятелните кандидати; на тяхна страна бяха без изключение цялата интелигенция, всичките търговци, цялата Долня махала, най-голямата в Свищов, и с изключение на три-четири, всички села на Свищовската околия и освен това всичките турци.
         Сутринта в неделя почнаха да се стичат избирателите към определеното място и мирно очакваха да се почнат изборните. По едно време откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления. Тази тълпа от неокачествими страшилища (един мой приятел с крайно зачудвание ми каза: „Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора...“) нахлу в двора с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая, окръжиха бюрото и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците (два метра височина) избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини.
         Почнаха се „изборите“ и председателят на бюрото повика махалите и общините не по азбучен ред, както предписва законът, а покани само тия общини и тая махала, която предвождаше Данков. Между това в двора и на улицата се сгрупираха хиляди избиратели. Като видя това, пияната шайка изгуби кураж и почна да се пръска. За да се поддържа духът им, председателят на бюрото повика въоръжена сила и вместо да накара да изхвърлят буйствующите пияни скандалисти, ний видяхме, че няклоко конни и пеши жандарми, предвождани от окръжния управител, околийския началник и двама полицейски пристави, хвърлиха се като бесни в избирателното място и с бой, с тласкание, с псувание, подпомогнати и от шайката, изблъскаха без никакъв повод най-видните граждани, а след тях пропъдиха всичките избиратели, които се събраха на митинг и осъдиха позорните насилия на властта. Всички протестирующи избиратели, преброени един по един в присъствието на прокурора, излязха 4853 души. Упълномощени от тази маса народ, неколцина избиратели телеграфирали до негово царско височество и до г. Стоилова и ги молиха да заповядат на полицията да допусне избирателите да гласоподават, но както от Евксиноград, тъй и от София си направиха оглушки и не се получи никакъв отговор. В 12 ч. 45 м. избирателите отидоха да подадат протести на бюрото, но и там не ги пуснаха. Околийският началник своеволно избра между пет хиляди избиратели двама или трима и под конвой ги допусна да подадат протестите си. А за да упражнят правото си, тези пет хиляди избиратели трябваше да минат през труповете на окръжния управител, околийския началник, приставите и жандармите, а след това пък да имат работа с няколко солдати, на които им били раздадени по двадесет патрона със заповед да стрелят на месо. А какво щеше да излезе от това? Щяха да останат няколко нещастни семейства, щяха на другата неделя да домъкнат една рота войска и пак щяха да „изберат“ угодните тям лица. — Пусне ли се веднъж властта по пътя на насилията и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш. Това го опитахме цели осем години, това продължваме да го изпитваме и до днес...
         В първото си писмо бях ви съобщил, господине редакторе, че направихме две фотографически снимки: от митинга и от момента, когато избирателите бяха възпрепятствувани от полицията да подадат протестите на бюрото. Против нещастните фотографически негативи още в същия ден се устрои цяла потеря, но и до днес полицията не можа да ги открие, и няма да ги открие; те са скрити добре. Тероризирането на населението се почна още на другия ден след изборите: почна властта да заплашва гражданите; околийският началник тръгна по селата да насилва селяните  д а  б л а г о д а р я т   з а 
с в о б о д н и т е   и з б о р и.
         Ето в общи чърти как се извършиха свищовските избори за   н а р о д н и  представители. Ето как „победиха“ консерваторите. Когато избирателите заявиха на окръжния управител, че той няма право да се меси в изборите; когато му напомниха окръжната телеграма за свобода на изборите, той с една презрителна усмивка отговоряше:
         — Вий имате телеграма, а   п ъ к   а з   и м а м   п и с м о  — и се тупаше по джеба...
         Ето какво означавала телеграмата: „Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона.“ Ако това е строго придържане в границите на закона, какво ли ще бъде пък беззаконието? Ако това е  м о р а л н о т о   в л и я н и е,  какво ли пък ще бъде   н е м о р а л н о т о  влияние?
         Един куриоз. Като се видях, по желанието на някои приятели, с г. Стоилова в Свищов, той ме срещна много любезно и ми каза:
         — Г-н К., ще ми бъде твърде приятно да се срещнем в Народното събрание.
         Като се върнах в София, виждам г. д-р Сава Иванчов, който също изпита   м о р а л н о т о   в л и я н и е   в Радомир, съобщих му за срещата си с г. Стоилова и той ми каза:
         — А бе Стоилов и на мене каза същото. Като се видя около Радомир заграден с 200 души конници, мои избиратели, той се стресна и като ме видя, стисна ми ръката и ми казва: „О, г. Иванчов, драго ми е, че ви виждам, и ще им бъде приятно да се срещнем в Народно[то] събрание.“
         Едва се обменихме с тия думи, обади се и трети приятел:
         — А бе, господа, че Стоилов и на мене каза същите думи.
         Че като дигнахме един смях...

 

 

         P. S.   Н а у ч а в а м   с е, че някои младежи в София устройват нов клуб и не могат още да решат как да го назават: дали „Клуб „Бяла Слатина“, или „Клуб „Морално влияние“. При всичко, че отсега нататък с името „Бяла Слатина“ ще се свързва възпоминание за една от най-позорните подигравки с избирателното право на българските граждани, но все пак аз съм на мнение клубът на младежите да се нарече „Клуб „Морално влияние“. То има и по-общ характер, по-дълбока смисъл и съдържа в себе си безконечно ядовит сарказъм.
         Препоръчвам на моите приятели от Свищов, Видин, Лом, Търново, Кюстендил и др. да последват примера на софийските младежи.
         Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Ганя“.

 

 

         София, 21 септември 1874 г.

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. I, брой 11 от 26.09.1894 г. Написан е по повод изборите за VIII Обикновено Народно събрание на 11.09.1894 г. Алеко Константинов се е кандидатирал за народен представител в родния си град Свищов, но пропаднал поради големите насилия в изборите от страна на консерваторското правителство.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]