Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

Херострат II*

 

Алеко Константинов

 

          Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, па заседанията се случили тамам следобед - нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се на стола си, подпреш глава и зяпаш разсеяно по ложите; а д о л у бръмчат нещо, четат списъка на депутатите, четат протоколи, дрънчи сегиз-тогиз звънецът и пак бръмчене, бръмчене безкрай; а меката топлина все повече и повече те обнема, разнежва те, натежават клепките, клима главата, ти дремеш... носът почва да свири едва уловими pianissimo, като кавал в гората, като вятър в камината, като па`рата в гаснеющия самовар... Топличко, хубавичко!
          Унесъл си се в щастливия мир на сънищата. Но някоя гръмотевична орация, някой рязък звук се косне до слуховия нерв и те снеме в действителността; а понеже слухът се събужда по-рано от зрението, то ти можеш да чуеш звукове, преди да си дадеш сметка какво се върши в действителния мир. И ето, чувам отпърво неясно бръмчене, сетне схващам членоразделни звукове, сетне по-ясно и ето съвсем ясно различавам думи:
          - ...з а  б и б л и о т е к и,  о т к о л к о т о  з а  н е  з н а м   к а к в и  с и  п е р а ч н и ц и  и  з а  н я к а к в и  с и  к о н ю ш н и!...
          Особено силно рязна ухото ми думата  к о н ю ш н и; но тъй като ораторът не усили повече гласа си, аз, без да успея да отворя очи, пак се прехласнах в совята дрямка. Тази случайна дума  к о н ю ш н и  се асоциира с други представления, възприети, види се, под впечатлението на същата дума в действителния мир и ето че пред сънното ми въображение възникна цяла картина:
          Аз стоя на кьошето до Министерството на народното просвещение и гледам с ужас към главния вход на Славянска беседа. Върху каменните стъпъла бяха наложени напреки дъски и по тях вкарваха в големия салон цял ескадрон коне под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер.
          - Неужели?! - извиках аз със стиснато сърце, вцепенен пред тази варварска картина.
          - Да, свършено е вече. Изпълни се грозното заканвание! - изохка зад мене една русокоса жена, облечена в траурни дрехи.
          Аз изтръпнах.
          - Ти ли си, майко Славия? - извиках аз и припаднах на гърдите й.
          - Аз съм, чедо мое. Успокой се. Изпълнява се пред нашите очи едно грозно отдавнашно заканване: „А з  щ е  р а з р у ш а   т о в а   с л а в я н с к о  г н е з д о  и  щ е   г о  п р е в ъ р н а  в  к о н ю ш н а.“ Отдавна се е дирил случай да се унищожи това свято, това благороднейше учереждение, което е трън в очите на... не само на тевтоните. И намериха най-сетне предлог - печален, смешен предлог, както знаеш, дете мое, но... тъй се вършат делата в сферите, които ръководи принципът „не разсуждавай“. Не се лъжи да мислиш, че причината на жестокото отмъщение се крие в това, че  о н о г о в а  не го допуснаха да присъствува на семейното забавление, което бе устроено само за членовете на Беседата; или в това, че  д р у г и я  не го поставиха на по-почетно място на трапезата от еди-кого си. Не, съвсем не; причината, чедо мое, е много  п о - д ъ л б о к а  и много по-отдавнашна, отколкото могат да мислят и самите враждующи. Но... още малко и върху нашия небосклон ще блесне слънцето на правдата и ще се провали мерзката подземна сила с всичките й адски козни... Виж го!
          Аз погледнах пак към Славянска беседа... Боже, що е това? Това не е Беседата!
          - Това е Ефеският храм - обади се с тайнствен глас майка Славия.
          - А онзи страшен, звероподобен человек?
          - Това е Херострат, който туря огън под величествения храм, за да остави името си в историята.
          Едно демонично ха-ха-ха разцепи въздуха и напълни вселената. Аз трепнах и... събудих се. Отворих очи и като се видях в ложите на Народното събрание, останах смаян и ме досмеша... Чуден сън!

 

 

        София, 5 декемврий 1895 г.


 

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Млада България“, год. I, бр. 55 от 06.12.1895 г. с подпис „Башубозук“.

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]