Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

Угасете свещите!*

 

Алеко Константинов

 

 

         „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез   у г а с в а н и е   с в е щ и т е   или взимание списъците да направи изборът да не се състои. В случай на несполука, считам вас за отговорен.“
         Как ви се вижда, господин редакторе, това средство с изгасвание на свещите, а? Не е лошо в някой случай. Представете си, че до вас седи например (коя ли да турим?), например soeur Clèmence. Дявол да го вземе! Че то устни - устни ли са? - Корали! Че то зъбки - зъбки ли са? - Маргарит! Ами цветът на тая нежна кожица? Ами трапчинките от двете страни на устата? Ами очите, очите!... Хубаво, ама светлината пречи. И представете си в един такъв момент явява се един Стоилов и командува:
         - Угасете свещите!...
         (Полека лампата!)... Ами ако някой запали веднага свещите?
         Ами ако някой път   с в е щ и т е   са направени от член 91 и 93 от избирателния закон? Остави се!
         Или представете си, г-н редакторе, че г. Стоилов се намира между своите предани партизани в Белослатинската околия в деня на изборите (ама без артилерия; с артилерия и баба знай!) и се намери в същия ден там омразният за белослатинчени, врачани и раховчани Драган Цанков и в самия разгар на изборите (ама де е тъмно, ако е светло, не хваща!) някой извика:
         - Угасете свещите!... Как вий мислите - кой от двамата ще усети нужда от перачка?
         Досещате ли се, че всякой път туй   и з г а с в а н и е   н а   с в е щ и т е   е келепир! Па и избирателният закон не се шегува, ами казва, че който отнеме, строши или открадне някоя избирателна кутия, докле находящите се в нея бюлетини не са проверени, наказва се със затвор от 2 -5 години и с глоба 2000 - 5000 лева; същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвания или бой разгонят избирателите и станат причина да не може да се извърши изборът. А пък ако е чиновник, наказанието е двойно. Дръж се!
         Можете ли сега горе-долу да си представите положението на окръжния управител, комуто е дадена цитираната в началото заповед?
         „А к о   с е   в и д и,   ч е   Ц а н к о в а т а   к а н д и д а т у р а   п р е о д о л е й...“   Как ще се види, че Цанковата кандидатура преодолява? Трябва да ревизираш бюлетините в ръцете на избирателите, трябва да разкъсаш неблагонадеждните бюлетини и да им раздадеш благонадеждни или ако не искат - трябва да изгониш избирателите. Но да направиш това, значи да извършиш цял ред престъпления. Ако пък пропуснеш този момент, трябва да чакаш преброяването и тогава „като се види, че Цанковата кандидатура преодолей,   н я к о и   н а ш и   п р и я т е л и   о т   С л а т и н а   или самото бюро   м о ж е,   чрез угасвание на свещите...“ Наши приятели! Ами че тези наши приятели да не са приятели и на окръжния управител! Я си представете като каква порода ще бъдат тия   п р и я т е л и,   които са в състояние да се втурнат като бесни зверове към бюрото, да угасят свещите и с вик, с бой да разграбят, да разкъсат списъци, урни, бюлетини! И може ли всякой да има работа с такива   п р и я т е л и?   Защо да не допуснем честност, добросъвестност у един окръжен управител? - Ще допуснем ний, ами заповедта? Тази заповед свършва със скромните думици: „В случай на несполука, считам вас за отговорен.“
         Какво значат тия думи? Какво значи в   с л у ч а й   н а   н е с п о л у к а?   Mon Dieu, mon Dieu! В случай че не извършиш безчет гнусни престъпления, в случай че не им разкъсаш бюлетините, в случай че не събереш една банда отчаяни мерзавци и не им дадеш carte blauche да извършат безнаказано най-безчеловечните насилия, в случай че и тези разбойници чрез   и з г а с в а н и е   с в е щ и т е,   чрез   в з и м а н и е   с п и с ъ ц и т е   чрез трошение на урни, чрез трошение на глави не успеят да погазят, да потъпчат, да размачкат святата народна воля, то...   с ч и т а м   в а с   з а   о т г о в о р е н! Сиреч, аз ще те изхвърля като парцал на улицата, да се скиташ немил-недраг... А че ти си заслужил нещо на туй пусто отечество, а че ти, твоята жена, твоите рожби остават без... без хляб...
         Полека... лампата!
         И таз добра! Аз уж почнах да пиша весел фейлетон, па то какво излезе.
         Благодарение на това, че тук прекъснах писанието, взех в ръка в. „Мир“ от 26 януари 1895 г., бр. 53, почнах да чета уводната статия и... се изсмях с глас. Ето какво прочетох:
         „Когато една партия (например консервативната) се намира на едно място в меншество (я на едно място, я из цяла България), тя е наклонна да си послужи с всичките възможни средства, за да попречи на успеха на болшинството. Случат ли се избори, нейната програма е отнапред определена и няма нужда да се разисква (какво ще се разисква, когато артилерията е готова зинала). Тая програма се състои в следующето: 1) да се спечелят избирателите чрез разни простени и непростени маневри (например да се свикат такива от други избирателни околии, както в Търново); 2) да се препятствува на болшинството да гласоподава, чрез заплашвания (с пехота, кавалерия, па може и с артилерия, с една дума, чрез „морално влияние“, както в Бяла Слатина); 3) ако тия средства не сполучат, да се развали изборът насила (или с други думи: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание на свещите или взимание списъците да направи изборът да не се състои); 4) ако и това не се сполучи, да се направят протести, за да се сполучи в Събранието касиранието му. (Както сега в Разград.)“
         Ето кое се нарича самопризнание!

 

 

         София, 28 януари 1895 г.

 

Е д и н   о т   К л у б а
н а   м о р а л н о т о   в л и я н и е

 

 

         P. S. Господин редакторе, вий видяхте какво значи   с а м о п р и з н а н и е,   сега да ви кажа какво значи   х а р а к т е р и с т и к а:   аз държа бас, че вий не знаете какъв номер носи указът, с който се назначи днешният президент-министър. Не знаете, нали? Видяхте ли! Указът, с който се назначи днешният президент-министър, носи № 13, зловещото демонско число 13!
         Ето това е характеричистично!

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. I, бр. 46 от 31.01.1895 г. Повод за написване на фейлетона дава разкриването на телеграфическите нареждания, които Стоилов е дал на врачанския окръжен управител - на всяка цена да попречи на Драган Цанков да бъде избран за народен представител от Бяла Слатина в допълнителните законодателни избори на 22.011895 г. Телеграмата на К. Стоилов и още три телеграми от околийския началник за ограбването на изборните урни са отпечатани във в. „Знаме“, год. I, бр. 46 от 31.01.1895 г. В бр. 44 от 24.01.1895 г. „Знаме“ помества обширна информация за изборните насилия, в които са взели участие шайкаджии, полиция и войска - пехота, конница и артилерия.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]