Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДО ИВАН ДРАСОВ

 

Христо Ботев

 

 

             

    Б р а т е  Д р а с о в ! 

 

 

         Бързам да отговоря на писмото ти от 15/3 т. м. да се поразговарям и аз с тебе. Разговорът ми е скръбен и неприятен, но няма какво да се прави. Ти си длъжен да слушаш. Едно само ще да те моля - да бъдеш искрен и да ме обвиняваш най-строго, ако ме намираш в нещо виновен. Преди сичко ние трябва да бъдем искрени. И така - слушай. В преминалото си писмо аз ти писах, че делата отиват добре, че отсреща се работи и че на 1-ий март ще да стане събрание. Това беше или барем излезе гола безсъвестна лъжа. Доколко отиват добре работите аз ще да ти кажа малко по-после, а за работите отсреща, то не ще и приказка. Волов е затворен в Русчук за скандалът с французите и с тоя скандал са преплетени и комитски работи. Защо? - Ще да видиш. Стамболов се крие под листо от свирепите преследвания на турското правителство, а Никола, че се е скарал с Грекова, не ще да знае за нищо. Той се е отказал да върши каквато и да е обща работа. А ние? - Ние сме си още по-големи и по-важни деятели. Освен от тебе и от П. Юрданова из Зимнич аз не съм получил досега ни едно писмо. Какво те е събрание намерило! Господин Панайот има пълно право да гледа на нашите дела като хилави, но твърде много се лъже, ако мисли, че причината на това сме сички. Аз по-скоро ще да обвиня себе си нежели емиграцията, която при добро направление би направила действително големи работи. Причината на тоя сън са лицата, които са се завзели да я водят, а в действителност я люлеят, за да се не събуди. Не само че не работим за прогресът на делото, но и гледаме даже да го убиеме.
         По коледното събрание В[оло]в бил донесъл някоя друга пара`, за да си купи револвери. Парите той оставил на Каравелова и си заминува. После няколко деня у Каравелова се донесе едно сандъче и на Ботйова се заповяда да го адресира до Димитра в Гюргево. Аз направих това, без да зная нито колко са револверите, нито кой ги е купил, нито за де ще се изпровождат. Това беше за мене мистицизъм, защото никой не ми казваше и аз никого не питах. Каравелов изпроважда това нещо в Гюргево и пише, че от руското консулато ще да додат да си го земат, а, от друга страна, изявява на железницата, че в сандъчето са свещи. В Гюргево дотолкова тежките свещи възбудили подозрение, полицията ги конфискувала, повиква Димитра и той обажда, че сандъчето е изпроводено от Каравелова за консулатото, а за уверение изважда и Каравеловото и консулското писмо. Но знаеш ли на кой консул? На бедният Стамболова! След няколко деня у нас се яви тукашният пръв прокурор и подири Каравелова. Каравелов показа голямо малодушие. Той се уплаши и аз бях принуден да зема сичкото отгоре си. Процесът стана в такъв смисъл, в какъвто съм писал и във вестника. Аз ходих в Гюргево да искам револверите, бих оттам депеша1 на министърът, защото ми ги не дават, но отговорът беше да дойда и ги искам в Букурещ. Тука като дойдох, генералният прокурор ми каза, че мене ще да ме съдят. Кога ли ще бъде тоя ден? Аз би отишел при министърът и работата се би свършила без гласност, но няма с кого. Каравелов се извинява, че не знае влашки и че той се не меси в политика; Цанков, редакторът на в. "Балкан" и един от членовете на революционната комисия, не ще, защото нямал известие от тая работа, главното, защото не желае да се компрометира пред румънското правителство. А Адженов... О, това златно теле, което се вмъкна от Каравелова в работатите само за да покаже, че и зайците ходят на война, не дава да му се спомене за тая работа. Сега аз чаках да дойде братовчед ми, д-р Чобанов, из Плоещ (той е на правителствена служба) и ще да отида при министърът. Ще да ти пиша какво ще да я извърша. На първий март събранието не стана. Аз попитах Каравелова да разпратя ли писма за свиквание, но той ми не позволи. Писах само в Зимнич, защото Юрданов ме попита чрез депеша да доде или не. И какво събрание щеше да стане, когато актовете и протоколите от първото събрание не съществуват вече! Когато се уловиха револверите, то Адженов дойде и поиска да му се уничгожи подписа или да се дадат актовете нему, за да ги скрие. Комитетът му ги даде и тие вече не съществуват. Видиш ли геройство?...
         Г-н Панайот проектира в писмото си до тебе добро нещо със съставянето на комитетът, но то става при други обстоятелства и с други хора. От ония, на които девизата е "азбуката", т. е. по-вярно, пара`та, нека той не очаква нищо. На лятошното събрание, на което беше и ти, помниш ли, че аз предложих да се викат някои и други от тукашните младежи, но Каравелов въстана против това и нарече тие момци кюлханета2, затова, защото, тие му били потребни, за да състави с тях своето "Дружество за разпространение полезни знания" и да ги убеди, че на българският народ не трябва вече свобода, защото неговият предводител е веч богат човек? Тъй се е играл г. Каравелов сякога с доверието, с любовта и с надеждите на милиони хора! Прости ме, че аз ти говоря така искрено и откровено. Аз мисля, че ти не си от ония, които искат само да крещят, а да не вършат нищо. Освен това мене ми е скръбно, че и аз съм един от излъганите в надеждите си. Затова прави, каквото правиш, а лятос ти трябва да бъдеш тука, за да видим какво да се направи. Пейов е още студен, Стамболов позна Каравелова, а аз съм отделен вече от него. Аз ще да зема типографията на старите, т. е. на в. "Отечество", и ще да издам клетото "Знаме", ако ще би и гладен да ходя.
         Струната между мене и Каравелова се скъса вече окончателно. Затова, защото аз го имах като брат по дела и по помишления, той и хората му щяха да ме изпроводят тие дни във влашките рудници за сол, но не успяха. Сега той се грижи да убие Знамето и да ме дискредитува3 пред ония, които го още не познават, но не зная дали ще да успее. Аз няма никому да правя мили очи и няма да му възпрепятствувам в това. Аз желая да се обдържа барем дотогава, когато дойдеш и ти, па тогава да отворя с него полемика за начала, за характер и за политическа деятелност. Дотогава аз ще да следвам тъй, както съм захванал. Драсов! Аз съм обиден зле от Каравелова и аз няма да му простя нито една от неговите политически подлости. Аз събирам сила и материал и вярвам, че брошурата ми или политическата рубрика на Знаме ще да направи епоха в животът на емиграцията ни. Това не е лична омраза или жажда за отмъщение. Ако отмъщението и да е такава също добродетел, както и благодарността, но аз ще да постъпя съвсем другояче, защото между мене и него има вопроси, които не са вече частни, а общи.
         Но да оставим вече това. Аз ти казах, че зимам печатницата и ще дам на Знамето по-живо направление и нужната редовност в изданието. Гледай само и ти, та проводи някоя полезна (разбираш в какво отношение) книжка, за да може да се даде работа за първи път, пък после ще да видиме. Аз бих можал да напечатам "Мацини", но не зная дали го можеш зе от Каравелова. Аз си зимах "Липранди", но от 300 пренумеранти4 той ми даде само 180. 11 брой [на] "Знаме" той ми конфискува и аз го сега препечатвам у Андрича. Аз имам да земам от него 14 лири за аритметиката и 14 за Иловайски, но защото за първата той не бил зел още пари от Данова и защото втората е конфискувана от рум. правителство заедно с револверите, той ми запря листът за 200 франка и ми записа още 30 жълтици за печат на Иловайски. Нямаше да ми бъде тежко, ако глупостта с револверите да беше направена от мене и ако да имах барем известие за това. Но аз пак захванах за това, което е за неизказвание и което няма край. Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко и земи мерки, за да можем на лято да турнем някаква работа на ред. Ето сега кой от кого трябва да иска съвети. Пиши ми колкото е възможно по-скоро по тоя адрес: Strada Vergului, № 6 - Botiof.
         Приеми братските ми поздравления и бъди искрен към любящият те.

 

         Букур[ещ], 16 март 1875.

 

Б о т й о в

 

 

         Пращам ти няколко непотребни за мене марки. Ако не са излезли от мода, то употреби ги за писмата си към мене.

 

         Из Диярбекир са побягнали двама души: един сърбин и един българин. Сърбинът не съм виждал, ако и да е дохождал тука, а българинът е из Загра, на има Стоян Заимов, който е бил учител по тамошните села. Диярбекирските братя са направили твърде зле, гдето пишат, че са побягнали. Тамошните арапи казват пред правителството, че тие са се удавили. Стоян е сега при Сярова, който преди 3-4 дена е дошъл тука, но аз не можах да го видя. Ценович му намерил 2000 фр. и той утре или в други ден ще да се принесе тука. Стоян се е наговорил да побегне с Марина Луканова, та не се знае да не е побягнал и той. Сърбинът е побягнал два месеца преди Стояна. Той е бил голям шарлатанин.

 

 

 

 

С ъ щ и я т

 

 

1 Телеграма.
2 Негодници, долни хора.
3 Злепостави, компрометира.
4 Абонати.

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]