Христо Ботев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

      ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

       

      Христо Ботев

       

       

      О, майко моя, родино мила,
      защо тъй жално, тъй милно плачеш?
      Гарване, и ти, птицо проклета,
      на чий гроб там тъй грозно грачеш?

       

      Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
      затуй, че ти си черна робиня,
      затуй, че твоят свещен глас, майко,
      е глас без помощ, глас във пустиня."

       

      Плачи! Там близо край град София
      стърчи, аз видях, черно бесило,
      и твой един син, Българийо,
      виси на него със страшна сила.

       

      Гарванът грачи грозно, зловещо,
      псета и вълци вият в полята,
      старци се молят богу горещо,
      жените плачат, пищят децата.

       

      Зимата пее свойта зла песен,
      вихрове гонят тръни в полето,
      и студ, и мраз, и плач без надежда
      навяват на теб скръб на сърцето.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      "Обесването на Васил Левски" е последното стихотворение на Ботев. Създадено е вероятно към края на 1875 г., защото не е включено в "Песни и стихотворения". Напечатано е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

 

г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]