Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Революцията на Балканския полуостров е вече готова]

 

Христо Ботев

 

Б у к у р е щ,  23  а в г у с т а

 

 

       Революцията на Балканския полуостров е вече готова. Никога, може би, в продължението на петстотин години заробените народи в Турция не са били изложени на такава агитация, в каквато се намират днес, и никога болният човек не е бил дотолкова слаб, дотолкова побъркан и дотолкова дискредитован, както е днес при отчаяното въстание на нашите братия в Босна и в Херцеговина. Наистина, много пъти Турция е била обиколена от байонети и раздирана от въстания, но досега тя е била поддържана не само от Европа, но и от своите собствени военни сили, а нейните християнски поданици са били убити, погазени и затъпкани в калта. Днес и Европа, и военният фанатизъм на турците са оставили умирающият на произволът на съдбата, а историческият закон за унищожението на робството е довел робовете на полумесецът до положение да могат да се борят за своето независимо съществование. Кой може да каже, че това не е така? Сляп тряба да бъде онзи, който не види, че Турция умира и че за да можеме да живееме ние, то ни не остава нищо, освен да извикаме и ние заедно със сичките южни славяни: "време е!" и да повдигнеме и нашият многострадален народ на оръжие. Това ние тряба да направиме колкото е възможно по-скоро, ако не искаме да бъдеме последни, а може би даже и заборавени в решението на Возточния вопрос. Въстанието в Херцеговина е обхванало тая страна от единът край до другият и с още по-голяма сила е пламнало и в Босна. Освен това няма никакво съмнение, че при днешното положение на работите сръбският и черногорският народ ще да принудят своите правителства да напуснат неутралността, а до онова време, т. е. до обявлението на войната, Турция не ще може да удуши началото на всеобщото въстание. Кое ни, следователно, възспира да излеземе из ожидающето1 положение? Лъжат се оние, които мислят, че ние тряба да чакаме да захванат Сърбия и Черна гора, пък тогава да присъединиме и ние своите сили с тях. Напротив, твърде възможно нещо е, щото силите, като видят нашето отлагание и непомръдвание, да удържат тие две княжества в границите на неутралитетът и за интересът на общият мир да оставят Босна и Херцеговина в изолировано положение. Ако ние захванеме по-напред, то възелът ще да бъде вече развързан, и Сърбия и Европа ще да видят, че тука няма какво да се отлага, и ще да се притекат първата със своите организовани материални сили, а втората със своето човеколюбие: да не загинат милиони хора и да не запустят прекрасните земи на Балканският полуостров. И наистина, ако в самото сърце на Турция избухне въстание, то и да остане Сърбия неутрална, това твърде малко ще да повреди на общият ход на работите. Сичките въобще южни славяни ще да ни подадат съгласно своята братска помощ и никой не ще има право да се оплаква от някакви си вънкашни побуждения, и никой не ще може да се намеси във вътрешните работи на Турция. Даже и нещо повече: ако в тоя случай Сърбия подхвърга своята ръкавица на оголените пехливани, то Европа ще да приеме това не като следствие на някакви си завоевателни претенции да покори сичкият Балкански полуостров и така да турне себе си в застрашително положение срещу Австрия, но като следствие на оная племенна политическа солидарност, която свързва и настоящето, и бъдъщото на двата братски народа - сърби и българи. Както и да е, но вопросът за освобождението на Балканския полуостров - кой по-напред да захване - е вопрос второстепенен, който ние поставихме, и то за това, защото твърде малко доверие имаме към европейската дипломация, която, ако да е решила вече да не поддържа по-нататъшното съществование на днешна Турция, но се пак държи на юзда стремленията на южнославянските слаби сили. Главният вопрос тука е освобождение. Или Сърбия захванала, или ние разровиме кратер на вулканът, то е се едно: главното е, че ние не тряба вече да чакаме. В продължението на цели 10 години нашият народ е можал да обработи своята многогодишна идея за въстание, пропагандата е работила енергически, хора и патриотизъм имаме, средства ще да намериме, за да допълниме тие, които имаме, - остава само едно: да драснеме кибритът и под светлината на огънят да нагазиме в кървавата революция, която е единственият път към нашето спъсение. Какво нямаме? Какво чакаме! От какво се боиме? Правото, силата и човечеството са на наша страна, обстоятелствата са благоприятни, хиляди юнаци на оръжие в Босна и в Херцеговина ни подават помощ и сичките почти южни славяни викат нас да дадеме верния и смъртоносният удар на нашият общ неприятел. От какво, повтаряме, се боиме? Боиме се от това, че нашата борба за съществование не ще може да намери съчувствие в Европа? Боиме се, че Сърбия и Черна гора ще да ни оставят сами? Боиме се, най-после, че дипломацията ще да се умеша за ползата на своите мюхлюзи и че някоя турскофилска държава ще да ни препречи път? Лъже се онзи, който мисли така. Европа отдавна вече се е убедила в неспособността на мюхлюзинът, че ще да може да продължи своят живот. Сърбия се е убедила, че ако и тоя път съгреши пред своите бротия, то тя не ще може вече да играе никаква роля на Балканският полуостров, защото с предаността си на Турция тя ще да има сякога и отзаде си, и отпреде си враждебни елементи и с това ще да турне даже своето съществование и бъдеще в съмнително положение; дипломацията не ще да пожелае и не ще да може да направи такава жертва, каквато направи в 1856 година, за да съсипе милиони и да не придобие нищо. Освен това Русия, която се е приготвила да нанесе и последният удар на Парижкият трактат, не ще да допусне, щото нито Англия, нито Франция, нито която и да е държава да се умеси във вътрешните дела на Турция. Нейният съюз с Австрия и с Прусия е следствие на нейните намерения да играе първата роля на Возток и да има пълно влияние на Балканският полуостров. От тая точка на зрението Русия не ще никога да компрометира себе си пред своите съвременни братия и сякога ще да предпочете да има пред вратата си една разумна и свободна славянски конфедерация, нежели гнилата, варварска и безчовечната Османова държава. И така, със сичките южни славяни да решиме своята съдба и бъдеще. Братия, ние не тряба вече да чакаме.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 25 от 27 август 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Изчакващо.

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]