Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Реформите в Турция

 

Христо Ботев

 

 

       Когато трите императорски канцеларии се събират вече в Берлин, за да размислят за умиряванието на Босна и Херцеговина, т. е. за да издирят такова средство, щото и вълкът да бъде сит, и овцете цели, турското население в Солун още веднаж науми на Европа до каква степен могат да се реализират реформите в Турция. Струва ни се, че в своята нота татарският граф във Виена при другите големи привилегии, които даваше на херцеговинците, обещаваше им равноправност, лична и религиозна свобода и много други трендафили без тръни. Но когато херцеговинците поискаха гаранции за тие реформи, то г. Андраши, който познава, види се, своите едноплеменници в Цариград, е отговорил чрез славянските уста на г. Родича с тоя дипломатически шарлантанлък: "Ние не можеме да ви дадем подобни гаранции, защото с това се поврежда целостта и достолепието на Турция. Но ние имаме насякъде консули, които ще да наблюдават за точното изпълнение на обещанията." И в това също време се дадоха инструкции в Цариград да захванат вече шарлатаните да правят своите породи от реформи не само в Босна и Херцеговина, но и в другите провинции на Османовата държава. Издаде се султански ферман, изпроводиха се нарочно чиновници да го четат на турците и на раята, съставиха се общински съвети от равно число мюсюлмани и христиени, уредиха се местни христиенски полиции, назначиха се христиени каймаками и в чисто христиенските села и градове; с една дума - даде се сичко, щото е потребно по мнението на маджаринът за робовете в Турция.
       Но сичко това не беше друго нищо, освен средство да се замажат очите на слепите и да се заглушат ушите на глухите. Освен нашите цариградски патриоти, освен кредиторите на банкротинът и освен виенската чифутска преса, никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо човеческо. Ферманът на реформите не направи друго нищо, освен [да] разяри мюсюлманското население до такава степен, щото направи положението на христиенинът много по-лошо от онова преди ферманът: убийствата и грабежите станаха ежеминутни, данъкът се увеличи в квадрат и равенството достигна до такава пропорция, в каквато се намираше преди Махмуда. Общинските съвети се съставиха от най-развалените личности, от кръвопийците на народът, полицията си промениха само фесовете, за да могат по-сполучливо да дирят "комета" (а комета е секи колко-годе развит българин); и каймаками - о, боже, каймаками се избраха изводите на светът, гюбрето на българският народ; каймаками, на които животът е занятиен с най-низките и най-гнусливите дела, и които отдавна би трябвало да висят на позорният стълб на бесилото. Какво добро искате от подобни личности, каквито са различните х[ад]жи Юрдановци, Златевци, Чорапчиевци и множество други възпитаници на турският разврат. Днес се назначи хаджи Юрданчо за каймакамин в Габрово, а после два деня дойде в Русчук да търси своят любовник и да покаже на русчуклии, че като каймакамин той има право да държи вече олани официално. (Еврейчето, еврейчето, Юрданчо ефенди!) Но да оставиме гнуснавото и отвратително равенство в Турция. Из многобройните други фактове ние ще да проведеме най-прекрасният: приключението в Солун. То е красноречив урок, както за дипломацията, тъй и за сичките защитници на това разбойническо гнездо в Европа.
       Телеграмата от солунският валия, отправена до Висок[ата] порта, която е много далеч от истината, казва така:
       "Едно момиче българче от Аврат Хисар (Солунско окружие), което се представяше пред властта, за да потвърди, че приема ислямизмът, пристигна вчера вечер по железницата на солунската станция; там то се помолило на три заптиета, които се намервали на станцията и те я повели за конакът. Из пътят две лица от страна на американският консул, придружени от 150 други души, грабват от ръцете им момичето, скъсват фереджето и яшмакът му и, като го качват на едни кола, завеждат го в къщата на някого си хаджи Лазара. Много мюсюлмани, които са били на улицита и в публичната градина, видели това грабване, и затова около 5000 души идват днес на конакът и ми искат да прибера момичето, като доказваха, че грабването й насила е докачение. Местната власт побърза да им каже, че беше зела мерки, че момичето ще се прибере и така сполучи да се размахне навалицата.
       Но това множество се събира в "Саатла джамиси", близо при конакът, за да постоянствува на исканието си. Когато се научих за това събиране, аз зех бързи мерки за по-скорото повръщане на момичето. Аз изпроводих в джамията няколко първенци и чиновници, за да накарат навалицата да се разотиде, завчас поисках войските от морската корвета "Одрин" и от бронената фрегата, както и от укреплението. Тоже заповядах събирането на редифите1. В това време консулите френский и германский и някой се Баник ага отишли в речената джамия и влезли всред навалицата, която не ги оставила да вървят напред. Щом ми обадиха за това, аз се притекох на мястото, придружен от кадията на джамията. Аз направих сичко, що можах, за да спра навалицата; аз ги съветвах и сплашвах, додето чаках войската. Също аз исках, но напусто, да изведа консулите. Понеже момичето в тази минута беше в къщата на германският консул, той писа един билет, за да я доведат завчас в джамията, но понеже момичето се забави, навалицата се впусна към мястото, дето бяхме ние, и почна да чупи прозорците. Мятежниците отидоха да търсят оръжие. Тогаз ние се борихме тяло до тяло с мятежниците, за да запазим консулите, когато веднага мятежниците, като изпочупиха сички прозорци, втурнаха се върху двама консули и ги убиха. Щом се извърши това убийство, ето че стигна и момичето, а като го видяха, мятежниците поченаха да се разпръсват. Войските стигнаха след малко. В тази минута аз земам сички мерки за разпръсване на размирниците и за повръщане на редът."
       Според по-новите известия, които ни откриват истината, ни ясно доказват, че убийството на консулите е станало просто от турският фанатизъм и варваризъм, който достигнал своят връх от въстанието на христиените, за да добият своите законни правдини. В тия известия ние виждаме, че момичето е насилствено земено от Аврат Хисар и е доведено в Солун, за да го потурчат. Във влизането си в Солун, то видяло няколко души християни, на които с кървави сълзи се помолило да го избавят от ръцете на турците. Християните, които видели и узнали работата, спущат се и скъсват ешмакът2 му и го завождат в къщата на американският консул. На другият ден турците до 5000 се събират на улицата пред "Саатла джамия" и настоятелно искат момичето. Американският консул до това време известил работата и на другите консули, които отишли да изследват работата. На пътят двамата французки и пруски консули се хващат от бясната сган, вкарват се в джамията и се варварски убиват. Гръцкият консул, който се намирал вече в джамията, като видял опасността, която щяла да го сполети, побягва из прозорецът на стаята. Само пехливанинът валия изважда сабя, за да ги отбрани.
       Изпроводената от Цариград с пълна власт комисия е издирила досега 36 души убийци.
       От това се вижда добре, че Турция наистина прилича на келева глава, покрита с обшита от сърма шапка. Убийството на консулите свали тази шапка и келът светна! Ето главата! Болна и гнуснава! Нека я гледа втеляющата се Европа.

 

 

[в. „Нова България“, г. I, брой 1 от 5 май 1876 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Турски войници от запаси.
2 Було (кърпа, с която туркините покриват лицето си).

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]