Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Турското посегателство върху народните ни училища]

 

Христо Ботев

 

Б у к у р е щ,  29  м а й я

 

 

       Още една навуходоносна варварщина от страната на турското правителство, още едно нечуено злодеяние от страната на нашите тирани, още едно нещастие за нашият поробен, убит и осиромашал народ! Не стигат тежките и безчовечните данъци, които са ни довели до просяшка торба, не стигат официалните кражби, обири и убийства, които смучат даже и мозъкът из костите ни, не стигат петивековните мъки и страдания, които са ни хвърлили в мизерията на скотовете - не! за да бъде пълно нашето безчестие и унижение и за да бъде вечно и сигурно нашето робство, трябаше да се нанесе удар и на онова наше народно достояние, което поробеният народ с кървав пот е поддържал досега с недежда за някакво си облекчение в своят многострадален живот. Да! За да се убие окончателно тоя народ и за да се строши и последният якор1 на неговите надежди за съществование, трябаше да се отнеме от него човеческото право да се учи и образова, трябаше да му се отнемат училищата и да се преобърнат в заведения за дресирувание различни робове, шпиони, предатели, блюдолизци и сякакъв вид презрени същества. Нашите народни училища са, като-речи, вече в ръцете на турското правителство! Нито глад, нито мор, нито чума, нито холера, нито война - нищо не може да се сравни с това нещастие, което с такава нахалост тропа на нашите обществени врата.
       Още във времето на разделението на турската държава на вилаети нашите тирани забележиха прогресът на българските училища сравнително с турските и още оттогава, уплашени от тоя прогрес, те се решиха да го убият, като отнемат доходите на тие наши общински заведения, като ги съединят с идиотическите медресета2 и като предадат управлението им в ръцете на своите невежествени, развратни и фанатически чиновници. Идеята за тоя смъртоносен удар е зреяла в главите на босфорските разбойници в продължение на цели десет години и, подпомагана и хранена с подлостта на няколко души наши изроди и ренегати (о, г-не Михайловски, вие сте първият номер от тие нерязани турци), е влязла вече днес във времето на честитото везирствование на "образованият" Есада в своите страшни и отвратителни форми. Чрез едно окружно писмо, отправено преди няколко време от предшественикът на Есада до валиите в Европейска Турция, граховският пехливанин и назърин на девлетът заповядваше да се пристъпи вече до "урежданието" на българските училища. Когато ние прочетохме това писмо, то си помислихме, че то е само един прост фарс от страната на банкротите, с когото те искат да покажат на Европа, че и те вършат нещо, т. е. че и те се грижат за образованието на своите робове; но днес, когато цариградските вестници са захванали вече да си шепнат помежду си и да пущат своите сапунени бомби против навуходоносорското решение, и когато са се появили вече тук-таме оплаквания из нашето отечество против това решение, то ние се убедихме, че съсипванието на българските училища е вече факт, пред който никой не може да си затвори очите. Нека нашите цариградски смиреномъдри кратуни разказват на Есада, че неговото отеческо решение е неприменимо при противоположните религиозни начала на турци и българи; нека нашите общини апелират на това, че ако се погази религиозното чувство (а, страх ви е да кажете народното!) на българите чрез съединението на техните училища с турските, то "ще да им изстине сърцето към учението" (чегато не това искат нашите тирани!)! Нели смиреномъдрите патриоти се боят да изкажат истината, а робовете не смеят да покажат никаква сериозна опозиция или протестация против населението, то е ясно като ден, че нашите училища ще да се съсипят и на нашето развитие ще да се турнат тежки и убийствени окови. Разбойниците ще да приведат в изпълнение своето варварско решение, деспотизмът ще да съедини несъединяемите елементи, ние ще да преклониме главите си под двойният нравствен и материален ярем, а екзархията, нашата защитница и покровителка, ще да благослови това наше историческо безбожно и скотско търпение. Доходите на нашите училища ще да влязат в ръцете на правителството и то, разбира се, ще да се разпорежда с тях тъй, щото ходжите, чиновниците и медресетата ще да поглъщат сичко, а ние, при сичкият наш труд и пожертвования, ще да изпровождаме децата си да висят над празните ясли на науката и да се учат само на разврат, на робство и на покорност; програмите на училищата ще да се нареждат от местни правителствени съвети, съставени от различни ефендиета, челебии и чорбаджии под председателството на градският управител или представител на невежеството и не ще да пропушат ни една здрава човеческа истина в храмовете на Минерва; учителите ще да се избират, изпитват и назначават от тие съвети, следователно за възпитатели на нашето бъдеще поколение ще да се приемат само лакеи, подлеци, шарлатани и сякакъв вид присмикающи се. С една дума, наместо полза от училищата, ние ще да имаме от тях такава вреда, щото няма да се мине много време и нашият народ ще да се намери на оная точка на робството, за която няма пример нито в преминалата, нито в съвременната история на човечеството. Единствените наши надежди бяха досега училищата, но и те отсега нататък ще да бъдат ново средство за убиванието на сяко едно стремление към свободата и оружие против сяко едно оптивание за самостоятелен живот.
       Но. . . свърши се вече! Надеждите на нашите защитници и разпространители на просвещението се разбиха вече и ние имаме пълно право да им предложиме следующият вопрос: Какво тряба, господа, сега да правиме? Какъв път тряба да заловиме и какви средства да употребиме, за да излекуваме нашият болен народ и да го извлечеме из тинята на това страшно и безвиходно положение? Образование и просвещение ли, работата на двойното поле на науката и на занаятите ли, разпространение полезни знания ли, или други някакви решителни и радикални средства? - Но мълчете, господа, не клатете с глава! Ако сте неспособни да разберете, че в Турция, под натискът на робството и на ятаганът, е невъзможно никакво образование, никаква наука и никакъв прогрес; ако не сте се убедили даже и после посегнованието връз нашите народни училища, че животът и бъдъщето на нашият народ са съмнителни и невъзможни, то при робството сгърнете ръце, насядайте покрай дуварите на деспотизмът и плачете, когато петлите захванат да ви кълват сополите. Ние имаме достатъчно сила и средства да докажеме на народът и на неговата емиграция какво тряба да правиме. А ако сте се вразумили и сте разбрали вече тая необорима аксиома, то помогнете ни да докажем на народът, че само огън и меч, кръв и революция ще го избавят от смърт и пропадание.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 18 от 30 май 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Котва.
2 Турско духовно училище.

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]