Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Железниците са вредни за нас]

 

Христо Ботев

 

Б у к у р е щ,  22  м а й я

 

 

       Сяко едно откритие и усъвършенствувание в науката и в индустрията, ако то не може да се приложи на практика от секиго и да принася еднаква полза както на богатият, така и на сиромахът, е вредително за прогресът на свободата, а следователно и за щастието на човечеството. Наистина, в последньото столетие естествените, физическите и математическите науки са направили големи успехи в своето развитие, но от сичките техни резултати ние видиме, че се ползува само оная част от човечеството, която и без това сякога е живяла добре, и без това никога не е работила нищо, и без това постоянно е пила кръвта на милиони нещастни човечески същества. Погледнете на сичките цивилизовани страни в Европа, прислушайте се на оние вопли и страдания, които се чуят зад официалните ширми1 на човеческият напредок, обърнете сериозно внимание на отчаяната борба между трудът и капиталът както в Европа, така и в Америка, и вие ще да се уверите в истинността на нашите думи и ще да кажете заедно със здравият разум, че при днешньото обществено и политическо устройство на човечеството сиромахът е насякъде роб, а робът е насякъде сиромах.
       Никакво умствено развитие, никакви открития в науката и никакви съобщения и улеснения в търговията не са в състояние да изменят това скръбно и възмутително правило. Жив пример на това е Англия, в която, при сичките свои машини и железни пътища, по-голямата част от народът е роб и слуга на привилегированите класове. - "Но защо ни разказвате вие това, което е толкова далеч от нас?" - ще да попитат някои от нашите читатели, които твърде малко се интересуват от това, що става в другите страни, и на които са по-близо до сърцето страданията на нашият народ, нежели страданията на цялото човечество. - Имате право, господа. Но ние ви разказваме това, защото и у нас, както у другите народи, е близо вече да се повтори това също явление, което днес за днес плаши умовете, а може би и положението на сичките почти тирани и експлоататори.
       И у нас, както и в другите страни, се ввожда вече европейската цивилизация, отварят се учени и учебни заведения, разпространява се образованието и просвещението, улучшава се земеделието и търговията, и железници кръстосват вече нашата прекрасна татковина и ни сближават с европейците; с една дума, и у нас прогрес в сичко, и ние вървиме бързо своето щастие и благоденствие, и ние достигаме Европа. Но не бързайте, господа! Заедно с цивилизацията у нас се ввожда нравственият, умственият и телесният разврат, модите, пиянството и сифилисът; образованието, или се едно, науката, училищата и читалищата отвъждат нови паразити и експлоататори за народът и дават средства за живот само на богатите; олучшението на земеделието и развитието на търговията ще да отнемат земите и техните произведения от ръцете на трудящият се и ще ги дадат в ръцете на капиталистите; а железните пътища ще да ускорят сичкото това и ще да принесат такава вреда за народът, каквато полза принасят на своите построители и покровители. Да оставиме сичкото настрана, като отдавна вече припозната истина, и до поговориме за вопросът на железниците.
       Преди сичко да попитаме: полезни ли са за нас железниците? На тоя вопрос ние отговаряме решително, че не са. Като откритие, което съкратява времето и пространството и което служи за бързото разменение на продуктите и на човеческите услуги, и като усъвършенствувание, което заменява физическите сили на човекът и на животните, железниците би били полезни за секи един народ, ако само тие да би били направени от него сами, и ако от тях да би се ползувал еднакво секи един член от обществото. Но защото железниците се правят само от правителствата (а техните отношения към народите са еднакви с отношенията на разбойниците към мирните жители) и от известни частни крадци и разбойнически компании, и защото служат изключително само на техните интереси, то тие са вредителни за секи народ, а особено за такъв, който се намира в пълно политическо и економическо робство.
       За назе железните пътища са вредителни в сяко едно отношение. Економически тие са вредителни затова, защо ще да увеличат износната и вносна търговия, от които първата, като състои само от сурови произведения, ще да изтощи и осиромаши земята ни, щото не след много време тя ще да заприлича на Палестина, а втората ще да убие нашите занаяти и промишленост. И така, едната и другата ще да ни направят безусловни робове на различни официални и неофициални крадци и дойни крави на сичките европейци. Из нас ще да се изнасят с никаква цена нашите произведения и, преработени, ще да се внасят с тая съща цена, умножена само няколко пъти на себе си; с други думи, нашият производителен труд ще да отива на вятърът, а европейският, почти непроизводителен, ще да се плаща стократно. Ние имаме множество исторически и съвременни примери, които доста красноречиво би доказали вредът от подобен род износна и вносна търговия, но обемът на статията ни не позволява да ги приведеме. Ние ще да кажеме само това, че даже и в Южна плантаторска Америка народонаселението е захванало вече да се преселява по причина, че земята се е вече изтощила. Кой може да ни докаже, че и нас няма да ни постигне такава съща участ, каквато постигна народонаселението в Палестина? Правителството и иностранците ще да ни доведат до това положение. А колкото за нашата промишленост и занаяти, ние ще да попитаме, кой уби нашите плантари, за които прочутият социолог Кери в своята социология говори така: "Само в Търново преди 100 години е имало до 1000 фабрики за платна" (това ще да са астарджиите, от които сега не съществува ни един)? Кой уби нашите шаяци, нашите гайтани, нашите дървени и сребърни изделия?
       Железните пътища са вредителни за нас и в политическо отношение. Тие са такова оружие в ръцете на нашите тирани, щото чрез тях тие ще да бъдат в състояние да осредоточоват бързо в известни пунктове своите войски и с това да удушават сяко едно наше частно въстание. Освен това във времето на турското падение тие ще да бъдат отворени врата за лакомите европейци, а особено за Австрия и за нашата сестра Сърбия. Не е чудно, ако тия последните земат относително нас ролята на турците.
       Още по-вредителни за нас са железниците и в морално отношение. Различни авантюристи, вагабонти и развратни личности, чрез сношението си с нашият народ, ще да предадат своят нравствен сифилис на нашата непобутната още почва и по причина на своето презрение към славяните постоянно ще да се обръщат с назе като [с] робове и ще да ни предават и клеветят пред турското правителство. За пример припомнете си само шуменското приключение и кажете ни - имаме ли ние право на следующите няколко думи: за да запазиме земята си, трудът си, характерът си и самото си съществование, ние трябва да се възползваме против тие убийствени нововъведения. "Но това е невъзможно" - ще да кажете вие. - Не, господа, възможно е, но за това са потребни съвсем радикални мери. Ако не видиме сметките си със своите цариградски тирани, ако не изринеме враговете си из своята земя и ако не наредиме своят живот по принципите на най-новата наука за свободата, то ние сме изгубен народ. От година на година ние вървиме към страшна пропаст. Какво да се прави? За нас е отдавна вече ясно какво трябва да правиме, но кажете и вие, г-да разпространители на просвещението и г-да защитници на мирното развитие - кажете, какъв е вашият цяр?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 17 от 23 май 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Паравани.

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]