Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ДАЛЕЧ...

 

 

    Далеч над мъртвите гори погледна мъртвата луна
    и пред очите ми разкри скръбта на тиха равнина.

     

    Напразно дирят път очи, напразно чака жаден слух -
    просторът царствено мълчи - навеки сляп, навеки глух.

     

    Понявга само тръпен хлад разбужда сънните треви
    и някой страшен и злорад слова загадъчни мълви.

     

    Аз дигам сепнато глава, сърце ми свиват стрех и мраз.
    Потръпвам, спирам се, зова и мре без ехо моят глас.

     

    Като лампада в мъртъв храм погледна мъртвата луна -
    и аз бях слаб, и аз бях сам, сред пълна с бури тишина.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]