Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

КРЪСТОПЪТ

 

 

      Аз помня кръстопът в поля безбрежни,
      там с гордо пълновласие Нощта
      от всички зли покраища в света
      на пир извика вихрите метежни.

       

      От юг потръгна неброима рат,
      от север друга с тътен се зададе
      и пламнаха сред облачни грамади
      усмивките на ужаса злорад.

       

      Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат
      безсилно сред тържествения рев,
      там пътник на смъртта пред черний зев
      ридаеше, от бурята настигнат.

       

      И може би (през рани спомням аз!)
      то беше бурята на мойта мъка,
      нависнала стоглава и сторъка
      над моя свят в един безумен час.

       

      Аз помня как утихна нейний пламък,
      като заря на угасен пожар,
      и помня, че от моя скъп олтар
      не бе остало камък върху камък.

       

      ----------------------------------

       

      Сега понел надежди-мъртвеци,
      спасен, аз бродя из пустини снежни
      и свойта мощ и пролетни венци
      сънувам в полунощи безнадеждни.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]