Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЛУНЕН БЛЯСЪК

 

       

      На лунния блясък вълните
      заливат безлюдния път -
      край него под бреме превити
      върбите стърчат.

       

      Лъх ведър нивята заспали
      облъхва след огнений зной -
      то сякаш рой ангели бяли
      разливат покой.

       

      Звезда към звездата полита
      от свода пустинно-дълбок -
      далеко ридае и глъхне
      планински поток.

       

      И в блянове смътни увлечен,
      аз плувам с безсилни лъчи -
      и милват ме в спомен далечен
      две тихи очи.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]