Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

      ПРЕЛИВАТ се мълком денят и нощта...
      Де спира той морен? - де буди се тя?...
      Мъгли подранили притискат духът.
      Отдавна е слънцето чуждо за мен,
      аз вечно ще бродя из път затъмнен.
      Ех, как е нерад и пустинен тоз път!

       

      Едничките гарвани с морни крила
      долитат и чезнат из сива мъгла...
      О, кой ще ми чуе зо помощ викът?
      Отдавна са хората чужди за мен,
      аз толкоз съм млад и съм в скръб потопен.
      О, как е нерад и пустинен тоз път!

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]