Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПРОБУЖДАНЕ

 

 

      Събуждам се и гледам - стръмен път
      далеч пред мен извива в мрачините,
      зад мен мъгли - печално там стърчат
      на моя срутен храм развалините -
      душата ми облъхва леден страх,
      - защо живея, и защо живях.

       

      Събуждам се и слушам - звук след звук
      от химни погребални се раздават,
      далеч се нейде слага тежък чук,
      мечтите ми погинали сковават,
      изникнали в душевни дълбини
      в безсънни нощи и през сънни дни.

       

      Събуждам се и плача аз ог жал
      зарад несрети минали и бъдни,
      че туй кое съм страстно бленувал,
      не се сбъдна и няма да се сбъдне -
      че в тъмен облак слънцето се скри,
      преди душа ми с лъч да озари.

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]