Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ЗАВЕЩАНИЕ

 

 

      Кога се смръзне жарка кръв в гърди ми,
      кога от смърт аз бъда покосен,
      то чуй, о друже мой незабравими,
      какво да сториш от моя труп студен.

       

      Недей го ти край шумний град заравя,
      де хиляди нищожества лежат,
      че може би суетен шум и врява
      и там мирът ми сладък да смутят.

       

      В планински някой край го заровете
      връз цветний бряг на мил поток сребрист,
      край него теменуга посадете,
      столетен дъб и явор къдролист...

       

      Кога млад славей песен заизвива
      сред перести и къдрави листа,
      и дъхне ми игличината дива,
      ще сетя сладкий дъх на пролетта.

       

      Когато в мрачна и бурлива есен
      проникне влага в гроба мой студен
      и горд балкан запее гробна песен,
      в сълзи ще бъда ази потопен.

       

      А в зимна нощ, кога фъртуна злобна
      се щура и ридае с грозен глас,
      под моята покривка там надгробна
      в сън честит унесен ще съм аз.

       

      И в златен сън, и в блянове кристални
      унесен, златен мир ще сетя аз.
      Другарю, запази тез думи жални
      и тъй стори във моя смъртен час.

       

       

      30.I.1906 г.

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]