Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

      ЗНАЯ аз страна далечна,
      дето няма скръб горчива,
      да не раснат из полята
      остри тръне и коприва.

       

      Дето стонове, въздишки
      не смущават ти душата,
      дето никога не стига
      адски шум на суетата.

       

      Дето вечер мир царува,
      дето няма нощи бурни,
      дето къпе се сърцето
      в мили блянове лазурни.

       

      В този свят на скръб и мъки
      само този свят обичам.
      Името му ще попиташ,
      „Самота“ се той нарича.

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]