Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

КЪМ МОЯ ДВОЙНИК - ІІ

 

Драгомир Петров

 

 

Дилемата е там - дали да ги оставиш
С делата им нечисти и като избягаш
Далече в монастир, да си спасиш душата,
Оставйки им свобода; възненавидил
На всичко земно суетата и отправен
Към вечния живот в очакване да зърнеш
Таворска светлина? Или в играта тяхна
Участие да вземеш, твоето присъствие
Да ги смущава денонощно, за това,
Че картите подправени познаваш, вечно
Нащрек, в надеждата, че някое добро
Ще можеш стори, докато забият нож
В гърба ти и позорно те изхвърлят вън,
За тях останал чужд, но омърсен за бога?

 

Как лесно е било, Иване, в пещерата
На Рилската пустиня корени да глождеш
И да презираш царските дела на Петър!

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. август 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]