Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

ЕВТИМИЙ

 

Драгомир Петров

 

 

Не се страхувай срещу вражата съдба
Да се опълчиш с гола гръд, щом ветровете
Разбойнически късат белите платна
На въжделенията ти, а подивели
Копита тъпчат твойта чест. Ще паднеш, да!

 

И ще живееш заточен като Евтимий
В най-южния родопски монастир, на който
И името не ще узнаят после. Нощем
Ще слушаш как в дола бучи потокът
И влачи камъни. Под сводове високи,
Вградили мирозданието, ще минават
Жужене пчелно, облаци и ветрове
С дъха на цвят и с тръпката на горско тление,
А сенокосът ще вещае дъх на гъби.
Полека в паметта си ще прецеждаш сок
От зрели спомени, дордето се избистри
Като небе. И ще бледнееш с издължени
Изображения над хоросан, през който
Вечерните сияния нахлуват.

 

Ще дирят сетне гроба ти и многократно
Все някой ще открива из билата жезъл
На старец с бели кости, цалствено приседнал
Под камъка, и пръстен, върху който пишело
"изгнан", но ти във времето ще си потънал,
оставяйки подире си мълва и име,
които словото на светлина превръщат.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. август 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]