Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

СЯКАШ ГЛАС НА МЛАДА ЖЕНА

 

Драгомир Петров

 

 

(О, любовта ти, любовта ти, безответен вик,
разкъсал твойта гръд под безучастното небе
на непреходното, което подир всяка зима
насилва ципата на пъпките, набъбнали от сок,
но неумели; пъпките, които всяка пролет
ще усвояват пак свещените движения
на обладанието и отдаването - знаци,
в които смисълът на милозданието спи.

 

                                                    Безстрастна
е вечността, която искаше да обладаеш,
неистовецо, с уязвимата си крехкост - всепоглъщащ
въртоп и огледало на мечтата ти за купол.
Да, любовта, живот и слънце, хляб и вино, дар
божествен за неизкусените, отрова смъртна,
с жестоки гърчове убиваща, за алчните,
които искат всичко да узнаят и посягат
към ябълката. Не налях със мед сърцето ти
жадуващо, но срещу твоята звезда неумолима
не се бунтувай.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]