Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

* * *
"Животът прилича на мост. Както
се преминава през него, така и
ние преминаваме през живота."

 

(Надпис върху един родопски
мост, построен през 1575 г.)

 

МОСТ

 

Драгомир Петров

 

 

На Велина

 

Бакърът на нощта изпълни кръговрата
на своя път. Изгряват пак тютюневи
полетата и върху своите била,
от тъмна песен ваяни, ни залюляват.
Окръжност и огромен полукръг. О, мост,
под който ние плуваме към бездната
на тази нощ.

 

Ти, кръв от нашта кръв, ти, тръпка на телата,
ти, семе зряло вдън благодатта
на най-възвишената пръст; ти, в който моите
отсъствия намират плът и израз, който
кълниш в пространството със срички и движения.

 

Не си ли мостът, който води тази кръв
и тази тръпка на телата ни отвъд -
там, гдето нашето желание отново
и все тъй младо ще възлиза върху моста
на нощния бакър? Любима, протегни
ръка, коси развий над кладенеца ням
на месеца, от който времето ни връща
със меднозеленикавата си повърхност
обезсмъртена тленността на нашата
прегръдка. Колко дни и месеци, от колко
лета и зими пишем ние двама с тебе
поемата на тази нощ? Ще вехнат бавно
над планините залези и ще залязват
тютюневите хълми под деня. И слънцето
ще осветява волски черепи в тревата.
И под мостовете от камък засводен
животът ще тече от бряг къмто брега.

 

Ала бакърът на нощта не ще огледа
вдън своя кладенец зелено-меден бръчки
на скръб около устните ни, ни сребро
в косите. А кръвта ни млада ще възлиза
все тъй високо с тръпката неугасима
върху билата, осветени от нощта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]