Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

ПОРТРЕТ НА МЛАДА ЖЕНА - І

 

Драгомир Петров

 

 

"Април е най-жестокият месец, ражда
люляк из мъртвата паст на земята…"
"Жените влизат и излизат,
говорейки за Микеланджело"
Т.С.Елиът

 

 

Ноември е месец, разнищван от влага и смътни желания -
бърка със светотатствени пръсти в гробницата на паметта, буди умрелите
тръпки за жестока агония, смесва музика, предлагащи се
жени с усмивки на мъртъвци, забърква в своите алхимични реторти
минало с бъдеще - зловещи настойки на пагубни очаквания,
които ще цъфтят под елегичния мирис на гниещите листа…

 

Но нека този път без подражания. Сега
пред огледалото си тя ще се приготви. Не,
не бързайте. Почти без грим. Очите й са сиви,
но с жълтеникави отсенки. Тъмнорусата
коса върху тила пристяга панделка от синьо
и скъпо кадифе. Старинно е желязното легло
и аскетично. Ала буди пожелания
и те бушуват тайни, но замайващо тръпчиви
с ресните неповяхващи на халището - знойни
лилаво-тревни пламъци. А в зиданата печка тлее
жаравата. Фаянсовите плочки също са зелени
и тихо греят в полумрака. Писмената маса,
от дядо й останала, покриват редки книги.
Единствената вещ, по-малко строга, тук е масичка
от акажу, на колелца и с цветен порцелан
отгоре за сервиране на чай.
                                                       - Мечтая за една
библиотека, оградена с тенис-кортове, със зид,
и няколко приятели, с които вечер късно
да пия чай, дордето разговаряме покрай главните.

 

Тъй казва тя. Главата й е царствена. Косите
й тъмноруси придобиват мек, опалов блясък. Време е.
Пресича бавно хола. Тук от детските години още
сподавени сълзи пианото преглъща, но…
Не може в този век на положителни познания
да бъдеш дилетант, ако не си и гений. Тя
излиза вече през вратата от полиран в черно дъб,
с такава изработка и такива инкрустации,
каквито вече трудно, много трудно се намират…

 

А в криптата жените влизат и излизат,
говорейки за тенис и икони… Време е.
Но нека този път без подражания.

 

- Бакуриян, по произход грузинец, пълководец
ромейски… - И опънати, косите тъжно руси
сияят с мек, платинен блясък. Златните съкровища,
изваяни като гласа й съвършено, светят в мрака
сред диплите на скъпо, тъмносиньо кадифе
и сред тамян, уханен като меден екот.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]