Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

ПОРТРЕТ НА МЛАДА ЖЕНА - ІII

 

Драгомир Петров

 

 

Нахлуваща властно, градината в миг ни поваля със знойни ухания.
…Април беше месец на нежни отблясъци, бавно цедени
през малокръвието на листата, напомнящи есенни водорасли. А тя
се отдаваше в унес, притворила клепки, спокойна и хладна. Сега
е вече август. Ние сме сами, домът е празен.

 

- Трогателна е тази жар на юношеското Ви тяло…

 

И хладните струи на душа ни обгръщат също
като колосани платна. Досущ като Исусов
сандал от комниновска фреска, джапанката бие
без милост влезлите комари. Сякаш двойна мумия,
под белия хитон на пресните чаршафи се опитваме
отново да заспим, но вече съмва. (О, градината,
нахлуваща отвън с хашиш от мириси и звуци!)
Одрана кожа, халището, проснато, виси
на стола и кърви под първите лъчи. В април
разсъмванията се раждаха под нежна пара,
обвила зреещите в корените мълнии. През август
те властвуват като зова на плод, в очакване разпукнат.

 

Но този път не си отиваш сам, като избягваш
прозорците на любопитните съседи, малко гордо,
със мъжко самооблъщение на покорител
и таен страх, че всеки път си завоювал пак
онуй, което си остава хладно и недостижимо.

 

- Довиждане, не ме изпращайте нататък, не обичам
смешение на кръговете. Експедицията
потегля в осем. Вестници недейте ми купува.
Не ме вълнуват никак тези лоши съчинения
за някакви си азиатски орди. И какво
значение би имало дали един дворец
е вдигнат за султана или царя?

 

                                                      (През април
под корените зреят мълнии, които лятос
се разразяват в бури. О, от удари изкусни
в гърба, планинецо, пази се и в съня си!)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]