Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

ПРИСЪДА

 

Драгомир Петров

 

 

Ръка протегнах за наздравица, но в миг,
разплискан, пламъкът на виното жестоко
ме изгори. Заплаках.

 

На болката ми мракът освети
горчиво свити, непреклонни устни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]