Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

И ВСЕ ПО-ЧЕСТО МИ Е НУЖНА ПРОСТОТАТА

 

Драгомир Петров

 

 

И все по-често ми е нужна простотата
на онзи неизвестен балканджия,
току-що слязъл от пръхтящия жребец.
Притихнала, стопанката му дълго
е чакала пред портите ковани.
Балканът, който го е върнал в къщи,
пак диша равномерно и дълбоко.
Под старата асма го чака люлка.
Балканът е съдба, баща, присъда…

 

Но дядовците вече са земя,
а кладенците, изоставени там горе,
под явори изсъхващи, се срутват.
Живея между вярата
и нейното отсъствие.
Покварен съм от тънка красота,
от багрите, заключени във рамка,
от бяг подир изплъзващи се устни.
Обичам своите измами.

 

Балканът е легенда и безмълвие…

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. юни 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]