Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

ВИК

 

Драгомир Петров

 

 

У мен се вкамениха всички звуци
на птици, ветрове и летни бури;
скръбта по отлетелите дихания
заглъхна като нощ с копитен тропот;
умря носталгията по лицата,
живели в детството отминало…

 

О, аз съм само поглед, който съпровожда
една отдалечаваща се фигура,
потънала в тълпата, без да се обърне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. юни 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]