Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

ЗАВРЪЩАНЕ В ПЕРИТЕОРИОН

 

Драгомир Петров

 

Върху твърдта, напукана от земетръси
и суша, като будни съвести от кула
на кула и от връх на връх огньове лумват
предупредително и гаснат удушени
от агарянската проказа. Ефросина!

 

През Устра чак в Перитор ще се върна. Чакай,
любима моя. Ефросина, Ефросина…
Ти бдиш: уханна като стая с тежки низи
тютюневи през късна есен; като хляб
насъщна. Ида. И като онези верни
и упорити Бачковски лозя, до ситост,
и мрак, и радост пили, прекопавани
редовно от усърдните монаси, бавно
там плодовете си духът ми ще отхрани.

 

Очаквай ме, любима! Ах, лозята,
възхождащи спокойно, търпеливо,
на стъпала от жълта пръст и светъл камък,
с любов редени, към скалите и небето.
И ризите от ленено платно, изпрани
сред обли камъни, посред нозете бели.
Ще ме ветрее с тях и нежно ще ме бели
егейски вятър. А стадата ще се връщат.

 

Когато слънцето се спре на икиндия,
със старци и деца притихнал ще се вслушвам
в мълчанието на земята. Ще узрява
отровното зелено и тютюнът бавно
ще се превръща в дъх на стаи и постели.
И като боровете тъмни ще се врежа
в безволието сладостно на млада шума.

 

Страхувам се, страхувам се, о, Ефросина,
да не премине пролетта под Кайнадина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2003 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]