Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НА ТРЪГВАНЕ

 

 

 

Зад нас остава в мрак дълбок Берлин.
Невероятна, мрачна панорама.
Изчезват кули в гъстите тъми,
стени се мяркат, но градът го няма.

 

Високо само тъмното небе
проблясва по-студено от стомана
и в свода му със всеки миг расте
върху града невидима закана.

 

Останаха градините в нощта,
по пейките насядалите хора,
които, тръпни пред опасността,
мълчат или загрижени говорят.

 

И улици, в чиято тъмнина
мъждеят лампи, свити в черна книга.
Тълпи вървят, трамваите звънят,
но до слуха шумът едва достига.

 

Останаха по мрачния перон
момичета, които тихо плачат,
войници - сив и вкаменял кордон -
и мълчаливи майки, скрити в здрача.

 

Остана свят неповторим. Летим
сега напред в нощта, край нас не светят,
а тънат пак във мрак и черен дим
на Прусия безкрайните полета.

 

 

Януари 1940

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]