Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

НОЩ

 

 

 

Тази нощ месец млад караули -
в снежни бездни той пламнал блести.
Разгърнете се, весели улици!
Бяла нощ над земята шуми.

 

Дали с бързи шейни да пътуваме,
да гърмя ли от болка в нощта?
Аз не зная, не зная - отплувайте,
бурни улици, снежни къщя!

 

Искам кроткия мир на полетата,
в снежна, бяла земя да вървя,
във кръвта ми да удрят звънчетата,
и под мене да пее снега.

 

Няма шум, няма къщи и улици,
само ясно, безкрайно поле,
аз вървя, месец млад караули
и снегът чист и светъл расте.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]