Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

НОЩ

 

 

 

Сред облаци - разкъсани кулиси -
блести луната, сякаш е от гипс.
Би казал някой: чудно е изписана,
каква невероятна живопис!

 

А долу във площадите, в градините
тече студена, бледа светлина;
изпъкват в нея образи и линии,
застива като паметник града.

 

Залутан тук и тук премазан, питам се:
къде сред тази пустота? Не бий
ли с ритъм скрит поне едно събитие,
та в удара му силен да разкрий

 

недра града? Пустеят дълги улици
и в дъното им каменно кънти
вървежът неотменен на патрулите,
напомняйки пак страшните ни дни.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]