Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПО ПЪТИЩАТА ТИ ВЪРВЯХ

 

 

 

По пътищата ти вървях,
след душна нощ излизах ли
да дишам въздуха от тях
на Тракия, на Мизия,
аз гледах новия пейзаж,
сравнявах го със стария
и виждах колко той е наш
и чист като България.

 

Не ми дотегна, роден край,
ни пътя, ни умората.
Но всичко ли сърцето знай?
За мене ли говореха
сред оня кален блок в дъжда
мъжете и невестите:
"Да тръгне в дългата бразда,
пък чуй му после песните."

 

За мене знам, че бе това,
за мене и за другите
творци на хубави слова.
Какви ни са заслугите?
А хората орат, градят
зарадвани, замислени.
Зад всеки зид, под всеки рът
ни чакат скрити истини.

 

За тебе пиша стих, стих след стих
с горчивото съмнение -
живота ти дали разкрих.
Фалшиво е, студено е!
И идва вечерният мраз,
и пак с ръце изстинали
развързвам яки възли аз,
и тъй ще бъде винаги.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]