Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПОЕТ

 

 

 

Аз не зная часа, в който тук съм внезапно попаднал,
но аз виждам, че в мрака съм тежко и дълго стоял,
а навънка е ден, вън е чисто и хубаво пладне,
светъл сняг през нощта до колене е вън навалял.

 

В този час виждам как вън просторите весели раснат,
виждам колко съм стар, виждам колко съм сляп, вцепенен,
виждам всички - те тук сред дима, зад прозорците
гаснат, дето тъпо вървят прашни делници ден подир ден.

 

Вий сте всички добри, вий сте всички дълбоки и умни,
ваште думи сега толкоз кротко и мъдро звучат,
но във ваште очи светят пламъци сини, куршумени
и на тяхното дъно тлей малка и хилава смърт.

 

Тук сред вас може би ще напиша порядъчни книги,
много коли с петит и корина, тъй, както е ред,
после, както е ред, и през няколко фази ще мина
и накрая ще бъда прославен, но лишен поет.

 

О, затуй аз ще спра и затуй може би ще убия
тоя глас във душата си, толкоз ненужен и слаб,
няма нищо да знам, не ще мисля, ракия ще пия
и ще работя тежко и тъпо за черния хляб.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]