Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ЗАВРЪЩАНЕ

 

 

 

Тежи ми бреме; аз не знам; води ме!
О, тъмен шум, о, кръв, горяща в раните!
Да ме посрещнат равнини без име,
да ме приемат твойте тъмни ханища!

 

На масите до късна нощ да пия,
а във часът, кога изгрява утрото,
да ме заварят мъртъв, там да гния,
където вятър вечно пей над урвите,

 

където като призраци вечерни
вървят мъже, жестоки и покрусени,
където пих от твойте кърви черни
и раснах с твойте житни, тъмни прусури.

 

Родино, майко! В тая нощ вземи ме,
изпепели ме! О, развързвай раните!
Да ме посрещнат равнини без име,
да ме приемат твойте тъмни ханища!

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]