Ах, гърмят на небето големите,
тъмните тъпани!
Н. Ф у р н а д ж и е в

На небето гърмяха големите тъпани.
Смерчът скубеше борови гори от Витоша.
Пороят свличаше с грохот надолу
камъни черни и мъртъв добитък.

А хората в свойте хралупи се свираха,
не подозираха и не разбираха:

че аз удрям с юмруци небето,
аз изтръгвам горите от корен,
аз захвърлям надолу черните камъни
и сърцето си - червено от гняв.

Аз - юноша още, съвсем млад работник,
който търсеше въдух за хората.

Александър Геров