Иван Радоев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на автора

 

ФЛЕЙТА

 

 

1

 

Аз съм мъртъв.
И се чувствам добре. По-студен съм
от бедствие -
от пожар през зимата.
Аз вече не съм причината,
а следствие.

 

Кондукторе,
ние, мъртвите, сме граждани,
които се возят безплатно -
не вярвай в прераждане!

 

Аз съм мъртъв.
И се чувствам добре.
Даже вчера намерих една бедрена кост,
прилична на томахавка.
Тя заемала някога
своя анатомически пост -
но с една твърде малка поправка
я превърнах на флейта.
Ах, какви звуци излитат от нея -
кръгли и правилни
като нули!
Не сте ли ги чули?

 

Слушайте, живи!
Не вярвайте в рая!
Слушайте, живи -
умряла е тая!

 

Стане ли дума за рая,
сред мъртвите пада голям смях...
Тук няма нищо.
Даже няма и страх.

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]