Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

БУРЯТА В БЕРЛИН

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Под черното небе на ледна нощ
    изви се буря в сънния Берлин.
    И шумний град, кат гневен исполин,
    възправи стан и гръмна в страшна мощ
    заканата на бедните тълпи.
    А вихърът студен понесе в миг
    на призрачни криле зловещий вик.

     

    Извил се над безлистните липи,
    той полетя далеч, далеч в нощта,
    и шеметно пред малките врати
    в предградията тъмни се вести.

     

    И ето всяка хижа на Берлин,
    и ето всеки тъмен робски кът
    откъсна от студената си гръд
    и хвърли сред борбата своя син,
    за да запали с топлата си кръв
    свещения огън на бунт велик,
    и паднал мъртъв, в сетния си миг,
    да бъде посред братята си пръв...

     

    Към барикадите зове Спартак
    и смело нижат се борци натам.
    В очите святка съдбоносен плам
    и глъхнат стъпки в непрогледен мрак,
    а под покъсания стар шинел
    е скрита карабина или чук.
    И с твърди крачки, с крепко свит юмрук,
    те в сумрака вървят към подвиг смел.

     

    Смирените деца на шумний град
    стълпили се на огнени кълба
    сред вихъра на шеметна борба,
    велики в своя подвиг непознат -
    посрещат с гръм настръхналата сган.
    И обгорели с пламъци и дим,
    изправят своя щит непобедим...

     

    И не затихва кървавата бран.
    Прелитат с вой снаряд подир снаряд,
    раздират черните завеси на нощта
    и бликват огнени цветя
    по сградите на тръпнещия град.
    А робите стоят като скали,
    скала е мисълта за свобода
    и сградите са пламнали гнезда,
    където синьоблузите орли
    развяват пурпурните знамена
    и в смъртен миг зоват към нов живот,
    към въздух, свобода и светлина
    безчисления пролетарски свят.

     

    Но в гръм и плам орловите гнезда
    едно след друго рухват и димят.
    Над тях се вие гневно хищна Смърт
    и с гладните насища си глада.
    А с тежки стъпки си пробиват път
    хусарите сред трупове безчет
    и трескаво се хвърлят те напред
    с позорен знак на черната си гръд.

     

    А през дима на мрачния Берлин
    понася се от дом на дом вестта,
    че през нощта сразила е Смъртта
    на робите най-верний вожд и син,
    че там безумно смелата жена -
    копняла за лъчи и свобода -
    угаснала е в кобната тъма
    с усмивката на падаща звезда.

     

    ...И стихна бурята. Отпразнува
    победата си кървавият враг,
    развял позорния си черен стяг
    през присмеха на свойте тържества...
    Но в светли вечери, щом из Берлин
    Прозвънват празнични шейни
    и кискат се разблудните жени -
    сред синкав дим, кат огнен исполин,
    устремил взор през янтарни звезди,
    възраства гневен призракът червен
    и гръм се носи над града смутен:
    „Все пак, Спартак над теб ще победи!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]