Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

БЕЗИМЕННИТЕ ДУШИ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Над блатата на нашата делничност сива,
    де Живота ни дебне злорад,
    де Смъртта своя гибелен танец извива -
    всекидневно там трепват, блестят и загиват
    светлинките на подвига свят.

     

    Милиони души непознати, нечути,
    се разтапят на светла роса
    и угасват безименни в черните скути
    на вековните тайни и вихрите люти,
    непогалени с братска сълза.

     

    На челата им никога лаври победни
    не потрепват с нетленни листа -
    те безмълвно отдръпват завесите ледни
    на забравата сънна и скръбни и бледни,
    отминават навеки в нощта.

     

    Като морски корали, родени сред бездни,
    те се носят в студения мрак,
    но смъртта щом ги смаже под лапи железни -
    напластяват те остров и в нощи незвездни
    Свободата запалва маяк.

     

    А запиташ ли тези звезди неброими:
    „Сред житейската сива вълна
    вий какво сте?... Що търсите скръбни, незрими?“ -
    отговарят чрез своето огнено име:
    „Светлина, светлина, светлина!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]