Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!

     

    Че всяка вечер теменужена
    ти виждаш бедните деца
    и обидата незаслужена
    по изнурените лица.

     

    Съдбата рано ги излъгала,
    живота сграбчил ги отвред
    и ето ги: стоят на ъгъла,
    с прихлупен до очи каскет.

     

    Какво им даваш от разкоша си
    ти - толкоз щедър към едни,
    а към бездомните Гаврошовци
    жесток от ранни младини?

     

    Пред твоите витрини блескави
    накуп застават често те
    и колко скръб в очите трескави,
    и колко мъка се чете!

     

    Но тръгват си те пак одрипани,
    с въздишки плахи на уста,
    а тез витрини са обсипани
    с безброй жадувани неща...

     

    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 23. декември 2010 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]