Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

СЕВЕРНО СИЯНИЕ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Стозвучний рев на битката вседневна
    не стихва в снежните поля.
    И върху бледните чела
    Смъртта чертай, развихрена и гневна,
    зловещия си жертвен знак.

     

    А вихрите сред степите безбрежни
    отбрулят жълтите листа,
    забравени от есента,
    и разпилели къдри белоснежни,
    ридаят в ледения мрак.

     

    Но стъпват твърдо легиони горди
    по своя буреносен път,
    над тях шрапнелите мълвят
    заканите на обезличени орди,
    прокълнати пред бащин праг.

     

    А всички страдущи и морни братя,
    осъдени на вечен гнет
    от рухващия стари свет,
    целуват с трепет стъпките им святи,
    вбраздени в кървавия сняг.

     

    * * *

     

    От сибирските мрачни хижи,
    от каменния Петроград,
    презрели делничните грижи,
    червените тълпи се нижат,
    сплотени твърдо брат до брат.

     

    А тъй жестока е борбата!
    Отде не плъзна хищен враг?
    И кой престъпник на земята
    не тръгна с кървав нож в ръката
    да сее ужаси и мрак?

     

    Налете с кървави пълчища
    настръхналият Капитал,
    обърна в дим и пепелища
    на Сибир мирните селища,
    вериги нови изковал.

     

    Но гръмна мълния метежна
    над синовете на нощта
    и в свойта участ неизбежна
    стопиха се кат преспа снежна
    недоброими пълчища.

     

    Безумец е, кой хвърля шепа
    пръст - с пръст слънцето да затъмни,
    и кой надежда храни слепа
    да спре стихията свирепа
    на океанските вълни.

     

    * * *

     

    Да бъде крепка, братя,
    десницата ви свята!
    Вий първи в тъмнината
    запалихте звезда.

     

    Лъчът й ще учуди,
    зовът й ще пробуди
    задрямалите люде
    към хляб и свобода.

     

    И вихър от крилати
    души ще да разклати
    престъпните палати
    на земната беда.

     

    Да бъде крепка, братя,
    десницата ви свята!
    Вий първи в тъмнината
    запалихте звезда.

     

    * * *

     

    От руските поля далеч до Атлантика,
    през тайнствения лес на Индия безкрайна
    и всъде по света, де пот и горест блика,
    трепти с рубинен лъч сияние велико,
    открило със любов свещената си тайна.
    И неговия лъч е взор на херувим,
    и неговия зов е гръм: „Да победим!“

     

    Тълпи се легион до братски легиони
    и бурното море издига се и тътне:
    „Станете вий, деца, вий, робски милиони,
    притиснати под златни кървави корони,
    угасващи в нощта и в сънищата смътни!
    Станете вий, деца на Лондон, Берлин, Рим,
    умира старий свят, ний нов ще сътворим!…“

     

    И блика над света туй северно сияние,
    огряло огнен път през кървавата вечер,
    и робските деца възрастват в великани,
    в смирените сърца разбуждат се закани
    и тътне все напред рубинения глетчер.
    А неговия зов лети кат светъл химн,
    а неговия химн гърми: „Ще победим!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]