Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | Коледните разкази в „Литературен клуб“

 

 

СРЕЩУ КОЛЕДА

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Бай Атанас, разбира се, не бай Атанас Телефончето, а един обикновен Атанас, не знаеше модерни танци. Но затова пък той - той изкара един такъв кючек, че в кръчмата всички примираха от възторг и сам той няколко пъти лягаше по корем на мокрия под - вероятно от благоговение и възхищение пред самия себе си.
          На улицата обаче не беше лесно да се танцува. Първо: стените и електрическите стълбове не бяха наклонни да му правят място, па и ледът никак не позволяваше по-големи пластични размахи. От всичко това бай Атанас не се отчайваше, лошото беше само, че мъглата не му позволяваше да разбере вкъщи ли отива, или излиза. И когато се обърна за съвет към един стражар, последният тихичко му запя „Червената ти връзка“. Това значеше, че стражарят е пил тоже бяло вино, но не би се отказал и от червеното. Стражарят ли хвана бай Атанас „алабраце“, или бай Атанас него - това не беше особено важно: важното беше, че стражарят го посъветва: „Пази се да не паднеш“, и сам се простря по своя многоуважаем корем.
          Тогава именно на бай Атанас му хрумна странната мисъл:
          „Ако стражарят нямаше корем, какво би станало? Върху какво щеше да падне?“.
          Стражарят скоро разреши тоя въпрос - след три крачки той падна върху бай Атанас, а бай Атанас върху някаква си разпрегната талига.
          - Я - попита стражарят, - да се качим ли?
          - Това е велосипед бе, а на велосипед зимно време...
          Но стражарят вече бе успял да се настани в каруцата и громко заповяда:
          - Дий!... Карай полека, за да не паднем.
          Бай Атанас - стар файтонджия - се засмя:
          - Ехе, а бе каруца без коне ходи ли?
          - Ами автомобил ли е?
          - То автомобилите зарежи ги - они с електричество...
          Тогава стражарят - той беше човек на силната воля - слезе и помъкна каруцата. Бай Атанас почна да бута и в нощта странният екипаж потегли бавно-бавно.
          - А не знам защо тая вечер мъглата не е зелена.
          - Шт! Ти що не буташ?
          - Ами аз се возя, после ти!
          - Първо аз ще се возя, после ти!...
          - Не, първо аз!
          - Аз!
          - Тогава и двамата няма да се возим.
          - Ами каруцата?
          - Ще я занесем в участъка...
          - Да я занесем бе...

 

 

          * * *

 

 

          - Шът! Ст! Защо сте домъкнали тая каруца?
          Бай Атанас с ужас погледна пристава. Стражарят тоже се замисли:
          - Ами... да!
          - Какво „да“? - тропна с крак приставът.
          - Искаше да я крадне! - намеси се бай Атанас и посочи стражаря.
          - Кой, яз ли? Лъже, г. пристав, може ли стражар... може ли, а? То работата е друга... тя като бъдни вечер - хелбетя - напила се...
          - Кой се напил?... Каруцата...
          - Съвсем не, г-н пристав... Той... Напил се и се вози на каруцата... Аз, знайте, бъдни вечер, бъдни вечер, ама ред и тишина...
          Приставът кипва:
          - Скоро горе! А ти - в зимника.
          Бай Атанас грижливо пита:
          - Ами каруцата!
          - Влизай вътре!

 

 

          * * *

 

 

          След един час бай Атанас гръмовито пееше от зимника заедно с петима свои събратя:

    Бог се роди Коледа,
    овай вечер Коледа...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | Коледните разкази! | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]