Теодор Траянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

COR CORDIUM

 

 

В памет на Перси Биш Шели

 

 

За път се пригответе, о сънища безбройни,
завършва празненството на краля ви могъщ,
върнете се отново в сърцата неспокойни,
там битвата е вечна, врагът - един и същ!
Чие сърце не шъпне въпроси несъзнати,
що някъде са случай, а другаде - съдба,
и кой с вериги тежки не броди по земята
с тревогата дълбока пред сетната борба?

 

Чие сърце човешко не тръпне пред хорото,
където всяка стъпка е кървава бразда,
и кой не е въздъхвал, поне веднъж в живота,
пред бляна на съдбата, наречен свобода,
чий поглед не е гаснел, когато се е спирал
пред взора ненадеен на земната печал,
кой в своя лик огледан друг образ не е дирил,
що нивга не е виждал, а всякога мечтал?

 

Чий дух насън не търси оназ звезда, където
е бродил като дивеч низ девствени гори,
и кой не е поглеждал поне веднъж небето,
не само в нощ на мъки, а в светъл час дори?
Тъй беден е животът от красота и радост,
тъй малка е земята за толкоз много скръб,
молитвата е страшна, когато всички страдат,
утехата - миражна, смъртта - спасител скъп!

 

Станете бранен кораб, о сънища магични,
с човека се втурнете в най-бурното море,
че не на леш подобен, а в подвиг героичен
божественият трябва божествено да мре!
Да кипне, както нявга, кръвта на Прометея
в рапсоди и светии, в пророци и жреци,
сърцето на сърцата тогава ще огрее,
събудено от хора на смелите плувци!

 

Надежди ще израстват из всяко отчаяние,
в доспех ще се превръща най-нежният копнеж,
че страшен е позорът на срамното съзнание -
да носиш дух безсмъртен, а като роб да мреш!
Човекът ще си спомни завета благороден,
че дар, изтръгнат силом, е земният живот,
че плътно са споени дори мигът преходен
с небитието тъмно и вечния му ход!

 

През някой сън далечен ще дойдат чудесата,
с единство и съзвучност в живота многолик,
у всяка гръд ще бие сърцето на сърцата,
безбройно въплъщение на бляна си велик!
Земята ще разрасне в божествена империя,
където трон ще вдигне свободна красота,
а нощем в океана на звездната мистерия
сама ще се преражда безсмъртна любовта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 31. декември 2002 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]