Теодор Траянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПОЛИЛЕЯТ НА САТАНАТА

 

 

В памет на Шарл Бодлер

 

 

И тая нощ, разкаян демон,
аз почвах странен монолог,
осмислювах закона земен,
отричах своя сън жесток,
но мъдро сатаната лъстен
запали своя полилей -
Сатурн, с магическия пръстен,
и синкавия Водолей.

 

И с монотонен мрачен шепот
настъпи оня тежък сплин,
де всички думи сякаш клепат:
живей ненужен и самин!
Ти слушаш, че те е проклела
на сфинкса нямата уста,
че черна нишка е запрела
за теб самата красота:

 

да бъдеш туй, що смъртно мразиш,
да любиш лик - що сам не си,
живота, дар велик, да пазиш,
но с дар смъртта да те спаси;
в сърцето с херувимска лира
да величаеш всеки грях,
разгатнал тайни на всемира,
пред себе си да тръпнеш в страх;

 

да любиш Приснодева скритом,
обвързан с някой зъл вампир,
в света на страст, хашиш и ритъм -
да търсиш за душата мир;
създал за всеки рай божествен,
изгонен в пъкъла да спиш,
възхвалил бога в химн тържествен,
с най-грозен дявол да дружиш;

 

да кръстиш сам цветя на злото
молитвите на свойта кръв,
живял с великото в доброто,
лика му да осмееш пръв;
на бран поискал да погинеш,
да мреш на одър прикован,
в света за пария да минеш,
в смъртта - за маг и великан;

 

да шъпне всеки бронз и мрамор,
що носи твоите черти:
„Оплюйте тоз певец безсрамен,
отровил всичките мечти!“
И дигнат в цар от тез, що идат,
да плачеш просек прокълнат:
„Дано, о господи, не видят,
че съм най-нищият им брат!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 31. декември 2002 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]