Теодор Траянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПОСЛЕДНИЯТ СЪН

 

 

В памет на Хайнрих Хайне

 

 

Спокойно спи, певецо бледен,
далек от родната страна,
какъв е твоят сън последен,
там никой още не узна!
Витае той, самин в изгнание,
из някой чужд, далечен лес,
че твойта приказна Германия
мечта остана и до днес.

 

А твойта приказност лазурна
един ли скитник подслони,
не е ли съвестта ти бурна
причастие и в наши дни!
Отдавна в твоя сън удари
часът на друг световен ред,
където истините стари
намират своя нов ответ!

 

Със свободата ли говори
сънят ти в старите гори,
или в божествена отмора
нов път за робите откри!
Коя таинствена кабала
любов и братство прорица,
каква надежда възсияла
събужда мъртвите сърца!

 

Когато някъде на север
отпадат вечерни тъми,
ти слушаш в своите напеви
как Реин призрачно шуми,
а негде глухо под земята
отекват мъртви гласове:
шуми, шуми, легендо свята,
съдба на толкоз векове!

 

В ответ низ Реин сякаш блика
вода от древния Йордан
и спомня жъртвата велика
на бог, от своя род осмян!
И шъпне твоят сън последен,
с любов грядуща озарен:
спокойно спи, певецо бледен,
аз вярно бдя над твоя Реин!

 

А пламнат ли и в Сена нощем
звезди от твоя роден край,
до бранен меч, над скъпи мощи,
запява твойта Лорелай!
И твойта обич златокоса
полага лаври, свеж венец,
над кръста земен, що е носил
на Реин вечният певец!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 31. декември 2002 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]