Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | българска класика

 

РАЗЛЪКА

 

Трифон Кунев

 

 

Тихи стонове. Безшумно две осиротели птици
мраковете бродят: нашите души.
Не стени. По тъмний път се влачат паднали царици -
тъмен път, по който кой не съгреши?

 

Да летим безшумно. В мракове ще ослепеят
болните осиротели птици: нашите души.
Не стени. По тъмний път се призраци белеят -
тъмен път, по който кой не съгреши?

 

И със писъци безспирно две осиротели птици
ще се викат - завсегда напразно - нашите души.
Не стени пред скръбний край на бледите царици,
не бледней пред тъмний път, по който кой не съгреши!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. септември 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]