Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

РИБАРСКИ ЖИВОТ

 

 

Ти виждаш:
издути платна,
луна на небето излезла.
И мислиш:
живот е това,
живот преизпълнен
с   п о е з и я.

 

Отгоре –
изгряват звезди.
Небето –
седефено свети.
От сушата
кроткият бриз
с ръката си
                    къдри
                              морето.

 

Ех,
волен рибарски живот,
описан
във толкова песни!
На мачтата – бяло платно...
Така да описваш
е лесно. –

 

Турни му „безкрайно море“,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре –
картинно
и мило.

 

А туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки
сачми
те бият смразените капки?

 

Прогизнал
се връщаш дома
от влага.
А лодката зее.
И в кърмовия долап
две риби
във мрака сребреят.

 

Христос да би слязъл
сега,
с две риби
какво ще направи?
От мъка –
очите горят,
гърдите –
омраза задавя.

 

На покрива
в рядката тръст
дъждът се полека оцежда.
Заспиваш.
И после в съня
изгрява далечна надежда...

 

Ех,
черен човешки живот!
Рибарски живот! –
н е и з в е с т н о с т.
Не мож го разправи,
а то –
иди, че реди го на песен...

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]