Иван Вазов

„Чичовци. Галерия от типове и нрави български в турско време“

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

IX. Миролюбие на един мироносец

 

 

        - Ей, сега кажи ми как стана това приключение, от що, защо сиреч и прочия? - каза Иванчо, като подир много сигнали и псувни генерал Селямсъз направи да млъкне батареята му.
        За голямо чудо, същото се случи и с противната батарея.
        - Какво приключение? - изпъхтя отчаяно Селямсъзът. - Никакво приключение и отключение! Аз откак съм човек на света, а викам се на седем-десет-осемдесет години... Такова куче краставо да се подиграва с моя честни дом... Иванчо, как го приимаш това? Какво му прави портата ми на тоя унгурин и манастирско магаре? Аз, човек с жена и с фамилия и с четиринайсет деца, плащам деветстотин и деведесе и един грош данък, долни пари, на царщината, на старо време да ме обезчести, и защо? Я го питай защо, я?... Не, аз това го не возприимам, проклет да е Селямсъзът, ако возприима това!...
        Иванчо изслуша търпеливо, па го пресече:
        - И прочия... Сега, бай Иване, да дойдем на историята.
        - Историята, историята, историята е тая: обесил ми гръбнака на портата, хърватинът проклети, та кой отде замине, да гледа и да се подиграва с моята честна порта.
        И Селямсъзът плюна.
        - Тогава ти? Потопи котката и прочия?
        - Каква котка и кой потопи?... Та искам да ти кажа, че аз откак съм на света, а викам се човек на осемдесет и пет години, такова грешно и срамотно нещо не съм видял да направи христиенин на христиенин, та той, това куче, Тарилйомът, не е и христиенин, ами същий цинцарин, дядо му е бил дошъл от Воскополи, из арнаутлука1, с една торба на гърба и е продавал пуканици и халва!
        - А защо Варлаам ти е направил това презрение?
        - Кой? Тарилйомът ли? Аз ти казвам, Иванчо, че такава поганска2 работа нито съм видял, камо ли да съм чул!... Стар човек ме гледаш, ама дето го рекли: пази, Боже, от зло... Джанъм! Първица ли е човек да се скара? Живи сме. Човек не е дърво я, виж децата ми, що се викат - деца са, па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия, та ги разправяй... оная вечер щях да потроша Маноля с бой. А не съм вчерашно пеленаче... Помня едно време, когато се скараха, пак за капчук, Хаджи Петко и Хаджи Папурко, влачиха се по кадии и по мюфтии запалиха си един друг копните, а Хаджи Петко и Хаджи Папурко бяха донейде си сватове: Хаджи Петко водеше лелината дъщеря, Рипсимия, на Хаджи Папурка; той беше, Хаджи Папурко, най-старият син на дяда Бенча, от Сюлюменовий род, и имаше къща, кажи, цял конак... Та когато се сбиха по заговезни Хаджи Петко и Хаджи Папурко, тебе лъжа, мен истина, извадиха калъчи...
        - И прочия... сега чуй-прекъсна го Иванчо, - да си поприкажем сърце откровено... Ти си баща и прочия... Е? Тогава? Ти потопи котката във вапцилката3, от разярение душевно. А пък котката, когато Варлаам легнал с булката и прочия... отишла, та направила всеобще злоупотребление, разбирам, животно е.
        Селямсъзът изгледа свирепо Иванча, па каза сърдито:
        - Е, добре, котката аз я потопих, кръстих я! И аз я пуснах да иде да им се погали в гащите... та какво? - И Селямсъзът се изпули на Иванча още по-застрашително.
        Иванчо само клюмна с глава.
        Селямсъзът си отри с шапката потното чело и продължи:
        - Какво бива от една котка и от един Тарилйом? Нищо. Котката се измива и дрехите се изпират. Ами това леке, дето го залепи той на вратнята ми и на лицето ми, кръв го измива! Кръв, знайш ли, Иванчо?
        - Не, не, преговерете се. Виж, сто души народ ви гледа на портите и се смеят великогласно, не подобава, прегърнете се и прочия.
        - С Тарилйома ли? Та той не струва колкото едно добрутро!
        - И двамата. Аз знам, че ти имаш пълно право. Варлаам е един богохулник и анадолски капасъзин4! Не може още името си да запише, и епитроп! Срам за българския народ.
        И Иванчо тупна с крак.
        - Имам ли право?
        - Имаш. Опростете се.
        - Тебе да бяха ти окачили на вратнята гръбнак от шаран, един лакът дълъг, какво щеше да направиш?
        - Кой ще ми го окачи?
        - Кой и да бил.
        - Гръбнак от шаран?
        - Нека бъде биволски.
        Иванчо се ядоса.
        - Казвай, де? - попита натъртено Селямсъзът.
        - Кой смей?
        Някой, да кажем Тарилйомът.
        Иванчо погледна страшно събеседника си, махна с ръка из въздуха и издума тържествено и ниско:
        - Той няма да е жив. Смерт!
        Горд человек беше тоя Иванчо.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

1 Арнаутлък - Албания. [горе]
2 Поганец - друговерец. [горе]
3 Вапцилка - боя за боядисване. [горе]
4 Капасъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. [горе]

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]