Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

***

 

Иван Вазов

 

 

         П л о в д и в,   в т о р н и к,   9   ю н и й   1881

 

         В ПОСЛЕДНИЙ БРОЙ НА ЛИСТЪТ СИ, като говорехме върху мерките, които деспотическото правителство в България взима днес, за да спечели изборите на представители за Велико народно събрание, назначени да станат на 14 юний, ний, основани повече на една догадка, отколкото на някои положителни данни, представихме по един по-нагледен начин натискът, който нямаше да забрави да употреби правителството, за да постигне целта си; ний казахме тогава, че при всяко избирателно бюро ще бъде поставен по един офицерин, за да влияе и да заплашва простодушното население.
         За голямо нещастие, нашето предположение се оправда по един най-положителен начин. От една литографирана инструкция, на руски език, която падна на редакцията в ръцете и същността на която ни е гарантирана, читателите ще видят, че за да   о б е з п е ч и   с в о б о д а т а   н а   и з б о р и т е, правителството на Батенберг - Ернрот е взимало мерки, които по макиавелството си и по нечестността си надминуват всичко, което беше сторил шарлатанинът Наполеон III, по стъпките на когото отива и Александър Батенбергски.
         Ето какво гласи VII точка от тайното наставление, което генерал Ернрот е разпратил до всичките си агенти в Княжеството: „...Военний контрольор (находящий се при избирателното бюро) преди подаванието гласовете от всяко село проверява: дали избирателят познава кой е записан в бюлетинът, дали той иска един депутатин, който е за князът; ако е другояче, тогава да поиска да види бюлетините и ако не се види записано лицето, което е показано още отнапред от комисарят, тогава той ще настои да се промени; трябува да се заповяда предварителното приготовление на бюлетините.“
         Ето какво значили думите   „о б е з п е ч е н и е   с в о б о д а т а   п р и   и з б о р и т е“,   които Александър Батенберг тури в безстидната си прокламация, с която опозори българите пред светът!
         Подир тоя факт, който представя на голо всичката лицемерна душа, всичката нагла упоритост на чужденецът да ни отнеме свободата и да ни наложи диктатурата си, ний мислим, че повече разсъждения не трябуват. Всичко, каквото бихме казали, ще бъде слабо и нищожно да изрази възмущението ни, да изтълкува негодуванието ни. Едничкий шанс, който ни остаяше досега - шансът да си избере населението представители честни и патриоти за предстоящето Велико народно събрание, които да отхвърлят пагубните претенции на князът и него самаго - изчезва! Свободното гласоподавание в Княжеството не съществува вече освен на буква в конституцията му, която днес е, както справедливо се изрази г. Цанков, un miserable morceau de papier (един никакъв парцал книга) и в прокламацията от 27 априлий, която прокламация ще остане в аналите на новата ни история като документ на най-наглото изражение на тиранията и лъжата.
         Това е едно ново доказателство, че един клетвопрестъпник няма голяма мъка да стане и повече!
         Нашите северни братя трябува да стоят трезни. Изпитанието е тежко, но затова възтържествуванието ще бъде по-бляскаво. Присъствието на военни люде при избирателните бюра ще ги възмущава, но не бива да ги плаши. Всякой българин, който отива да пусне бюлетинът си, длъжен е да се държи с достойнство и да докаже на агентите, че неговото народно съзнание стои по-горе от силата на тиранията на обезумелите чужденци. Никой не трябува да допусне да му се гледа бюлетинът от кой и да бил офицер при бюрото или да му се налага кандидат, за когото съвестта му не е съгласна. Нашите братия вече проумяват, че сега е въпросът за живот и за смърт и че ако правителството туря на дело такъви адски замисли, то е, че опасността е велика и минутата решающа! Нека всякой гласува за един българин   п р о с в е т е н   и   в е р е н   н а   к о н с т и т у ц и я т а.   Ако князът се махне, князовете не са се свършили, но конституцията унищожена, тогава сбогом, свобода, напредък, бъдеще!
         Ний, българите от Южна България, пак високо протестираме пред светът против мерзостните постъпки на правителството на България; ний не можем вече да търпим срамотната рол, която един немец дава да играе днес на нашето честно и измъчено население, на наший нещастен народ отвъд Балканът; ний се гнусим от действията на неприятелите на свободата ни! Ний издигаме гласът си през Стара планина и желали би да го чуят всички ония заблудени братя, които стават участници в тоя мръсен държавен преврат, всички ония, които още имаха вярование в искреността на Александър Батенберга; всички ония, които отиват да го срещнат с китки и славословия и се кълнат за вярност на един клетвопрестъпник; всички ония злополучни, които ликуват и играят райченици пред балконът му, когато отечеството тъгува и въздиша в безнадеждност, всички ония окаяници, които днес разпрягат колата му и се впрягат сами да го теглят и водят триумфално тогава, който и без това ги впряга в хомота.

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 196 от 9 юни 1881 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]