Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

X. ИСТИНАТА

 

 

        И възхитен от щастливата си намера, Кардашев бързаше към окръжния съд между два реда адвокатски писалища. При вратнята на двора, дето беше съдилището, той се срещна с тълпи хора, които излизаха на улицата.
        Той позна в тях един свой познайник.
        - Свърши ли се процесът? - попита го Кардашев.
        - Да. Вангел осъден на смърт, а съучастникът му - на петнайсетгодишен затвор с окови.
        - Доказа ли се причината на убийството? - попита тревожно Кардашев.
        - Обясни се до най-малки подробности.
        - Каква е била?
        - Грабеж?
        - Що думаш?
        - Защо се тъй вълнувате? - забеляза му познайникът, като съгледа измененото му лице. - Причината била наследството на ючбунареца.
        Кардашев побледня.
        Познайникът му продължи, като го увличаше със себе си назад към Витошка улица.
        - Ючбунарецът бил имотничък човек, имал дял два камъка в някоя воденица, къща с два дюкяна на Ючбунар и нещо парици. Вдовец бил, деца нямал, само една сестрина дъщеря, също вдовица, му остаяла в рода жива и той я прибрал в къщата си. Естествено, тя му била и наследницата. Вангел - така викат убийцата - подушил тая плячка и намислил да тури ръка на нея. Той, не се знае добре дe и как, се видял и запознал с наследницата - забележи, че Вангел е доста приличен момък - и се убедил, че й направил впечатление. Скоро подир това умира жена му. Плакал за нея, както се следва. Заровили я. Вангел останал вдовец. След шест месеца той се венчава с ючбунарката - сполучил да замрежи и ней, и на чича й очите.
        - Аз знам останалото - издума мрачно Кардашев, - сбогом!
        И той хвана улицата „Цар Борис“, за да пресече уличката „Лавеле“ и да излезе при „Свети Крал“.

 

        *

 

        - Наистина, мизерно - бъблеше той ядосано... - Аз мислех потресаеща душевна драма, а излезе кокошарска история. Дявол ги зел! Що за герои! Нямат честолюбието даже да метнат какво-годе було от поезия въз отчаяните си решения. Оня си дава смърт, че изгубил имане, този я пък дава - за да го спечели. Де трагедията? Гениите на Шекспир и Шилера би умрели от анемия на тая почва.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]