Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XI. ЕДНО ПРЕМЕЖДИЕ

 

 

        Кардашев щеше още да разсъждава върху тази меланхолична тема, но видя ненадейно Каишева, че се задаваше отсреща с жълтата си изрусяла шапка и ухилено лице и му маха - вероятно искаше да му разкаже за госпожата си... При тая нова опасност Кардашев се престори, че го не видя, притърча в кривата уличка „Лавеле“ и се мушна напосока в първата врата, която му се улучи отляво. Там чака̀ няколко време, докато се убеди, че страшният Каишев е изгубил дирята му. Подир една минута литераторът видя през стъклото на коридорната врата, че влезе Цербер из портата, а след него се показа Каишев.
        - Ах - извика в ужас Кардашев, - и тука! Тоя проклет Цербер ме издаде!
        И той фукна нагоре, по други стълби, без да знае в чия къща е влязъл и търси спасение от Каишева. От най-горното стъпало той се извърна и погледна долу: видя жълтата изрусяла шапка на предприемача, която също хвана да се подига по стълбите.
        Една ужасна мисъл му дойде тогава:
        - Мигар съм влязъл в Каишовата къща! Но той веднага спомни, че Каишовата къща беше на друга страна на града.
        Кардашеву не оставаше време за колебание: той почука една врата, бутна и влезе вътре. Той свали шапка да се извини на десетината лица, които намери в стаята и които буйното му нахълтване накара да се обърнат. Той остана доста слисан, като видя, че това общество беше много пъстро. Имаше в него представители от всички полове, състояния и съсловия: граждани, шопи, евреи, две госпожи, три селянки, разсилни с жълти копчета. Всичкият тоя разнообразен народ се мърдаше или стоеше прав пред две зелени маси, при които седяха хора с пера в ръцете.
        Кардашев разбра, че е попаднал в една канцелария! По книжата, залепени на стените, видя, че има честта да бъде в канцеларията на нотариуса при Софийския окръжен съд.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]