Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XIII. РЯДКА БЕЗКОРИСТНОСТ

 

 

        - Какво хубаво кученце имате! Как го наричат? Цербер? Ха, а, а, хубавият Церберчо!...
        Като отдаде тая дан от милвания и любезност към животното, което зализа учтивата му ръка, нотариусът премести стола си близо до Кардашевия, за да могат по-удобно да се разговарят, без да бъдат чути от двамата писари при противоположната маса.
        - Имаме от млади години тетрадки, стихчета сме писали, доста хубавки... Усещахме и ние в гърдите си тоя дар божи и се трудехме с перото... По щастие, както видите, заловихме се съвсем с друга скверна работа... Каква връзка има между поет, сиреч стихотворство, и службата на нотариус?... Никаква... Бях роден от провидението да лея стихове - подписвам крепостни актове и заверявам подписите на шопите и шопкините... - извинете! - Занимавай се с прост народ... Сега и стихове, и талант, и слава - хвръкна всичко... Късно е... Но понякога отварям ръкописите си... Вярвате ли? Доплаква ми се... А са хубави, стиховете имат ритми, стъпки имат, и гладки са, като ги четеш, сякаш че гълташ рахат-локум... Имах си дарбица, ви казвам... Свидно ми е да ги затурям, да не видят вече свят... Много ми е мъчно.
        - Като е тъй, напечатайте ги - забележи Кардашев.
        - Аз? Моя ли работа е това? Късно, ви казвам, късно! (Нотариусът въздъхна.) Ето какво исках отдавна да ви изразя (нотариусът си наклони главата към него): аз ги отстъпвам вам!
        - Благодаря, не трябва! - измънка писателят, когото изненада такова великодушие.
        - Чакайте! Отстъпвам ви ги без никакво възнаграждение! Съвсем от идеална точка, разбирате? Поправете ги, както мислите вие, ако има нещо за поправяне, после печатайте ги! Съгласен съм, ако искате, и името да си турите под тях... Не претендирам. Вие се славете!... А мене - крепостни актове и заверки на документи.
        Като каза тия думи, почтеният човек се покърти цял. Очите му засвяткаха, па овлажняха - очевидно жертвата, която правеше, тежко се отзова на неговата авторска чувствителност.
        Кардашев учтиво отклони великодушното предложение.
        - Не, не! Аз съм готов да ги изгоря на огъня стихотворенията си, но на други списател няма да ги харижа... Ни един не заслужава!... Аз само от голямо уважение към вас, тоест само за вашия талант... От всe сърце вам посветявам трудовете си.
        Кардашев благодареше.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]